Ако аз бях в подобно положение първото, което бих направил е, да потърся компетентен психотерапевт. На (почти) 30 години човек трябва да може да разбира и да приеме/преглътне онова, което е. За теб обаче изглежда това е непосилно и ти живееш във вътрешен антагонизъм и само-отрицание. Според мен, човек в подобно състояние не е пълноценен, нито за себе си, нито би бил пълноценен в една връзка -- дали с мъж или жена това в случая е, без никакво значение.