|
Определено християнската религия в почти всичките си видоизменения е основният отговорник за масовата хомофобия в Европа в исторически план. Но не съм убеден, че връзката държава-църква е от съществено значение. По ирония на съдбата, всички държави в Европа, където например са озаконени хомосексуалните бракове, са монархии: Норвегия, Швеция, Холандия, Белгия и Испания (последната известна с религиозността на населението си). В нито един от тези случаи не ми известно държавата да е "светска" във френския смисъл на думата - т.е., да има пълно разделение на държавата и църквата. Което, в контекста на една монархия, е съвсем обяснимо - откъде иначе монархът би извлякъл легитимността на своите прерогативи? Нека не забравяме, че монархът е монарх по "божията воля"...
Впрочем, в либерална Великобритания, монархът освен всичко друго е и глава на англиканската църква, така че не можем да говорим за никакво разделение между държавата и църквата в този конкретен случай.
Сега на път да озакони хомосексуалните бракове е една силно католическа страна - Португалия.
Що се отнася до България - не съм убеден, че хомофобията у нас се дължи на някаква особена религиозност на хората или конкретно на политиците (които също са хора ). Точно в България не мисля, че има особен проблем с някаква крайна религиозност на населението, или че на църквата се дава някакво особено значение. Дори напротив. Ако само погледнем каква е ролята на църквата в съседните ни Гърция или Сърбия, ще ни стане ясно, че вкраяа на краищата, имаме известното "щастие" България да е що-годе светска държава.
В случая консерватизмът в обществото ни според мен се дължи на не църква и религия, а на едно общо нежелание за промяна - нежалание за промяна на конкретния индивид като такъв (като че ли у нас да се промениш - да промениш вижданията си и начина си на мислене, да признаеш, че си сбъркал е равностойто на това да изгубиш достойнството си - да се "прецакаш"), но и нежелание за промяна в обществото. Откъде идва тя?
Според мен това е по-скоро "природното" състояние на едно общество. За да се случи промяна, то трябва тя да бъде генерирана от нещо. В западна Европа, тя е била генерирана, по мое мнение, от постепенната "плурализация" на обществото от втората световна Война насам - плурализация, дължаща се например на феномени като имиграцията, глобализацията (културна и друга) и т.н. - процеси, които неминуемо водят до сблъсък между различни ценности и виждания по отношение на това как трябва да се живее и това - все в рамките на дадено общество. Резултатът е, че всеки се научава да прави компромис, защото осъзнава, че така всички ще живеят по-добре - че това е за общото благо.
В България такива процеси не е имало - нашето общество не е имало шанса да стане арената на подобен сблъсък, поради което е останало по същество "неплуралистично". Българското общество е кохерентно и "чуждият" елемент лесно се набива на очи. До голяма степен според мен, това е резултат и на десетилетията авторитарен режим, поради който с години наред то не е влизало във взаимодействие с други външни елементи. Съответно няма как да е претърпяло кой знае каква еволюция.
Днес обаче нещата вървят в друга посока. Слава богу.
'Once unquestioning obedience, once fully enslaved.' (W. Whitman) Редактирано от Simplicissimus на 25.04.10 13:36.
|
Re: Законодателство и хомосексуалност [re: La_Bete]
