"Моето мнение по въпроса е следното:
Едва ли има би могло да се твърди, че има универсално утвърдена дефиниция на гей-активизма. Имайки предвид, че става дума за социална акция, то дефиницията й, нормално, ще зависи от социалния й контекст, защото целите й ще зависят именно от него. Косеквенциалистично погледнато обаче, в повечето случаи има една обща поставена цел: търсене на социална равнопоставеност между хетеросексулните хора и това на тези с различни изражения на сексуалността, чиито пръв етап като правило е постигането на правна равнопоставеност. Страните в света, където имаме правна квази-равнопоставеност се броят на пръсти, но дори и там гей-активизъм продължава да има, защото все още съществува социална несправедливост.

Такава е и моята представа за гей-активизма в България - като начало усилията трябва да се концентрират върху постигането на правна равнопосотавеност на всички хора без оглед на сексуалната им ориентация (cf. брак, осиновяване и т.н.). За съжаление ценностите, които би трябвало да защитават гей-организациите (би трябвало казвам, защото не съм запознат добре дали това се случва в България) все още не са влезли в политическия дискурс на страната и никоя политическа партия не се е ангажирала с някаква политика по отношение на сексуалните малцинства (както и в повечето страни от източна Европа впрочем).
Все пак не може да се отрече, че първата стъпка у нас все пак е направена горе-долу успешно - според мен може да се каже, че хомосексуалността общо взето е "излязла от килера" на обществото и е придобила известна, макар и минимална и до голяма степен, крепяща се на карикатурни стереотипни образи, видимост. В това отношение ролята на гей-организациите според мен най-вече се е е състояла в организирането на гей-паради, чиято цел у нас е именно заявката за "присъствие" в обществото на хора с различни форми на сексуална ориентация.

Все пак си мисля обаче, че е е време за по-политизирана акция. Вярвам, ще се намери почва за това днес в България..."

Всичко по-горе е добре казано, но аз дълбоко се съмнявам, че политизиран курс на действие ще се случи в България. Трайно съм потресен от липсата на гражданска и политическа култура у сънародниците ми в България. Те не умеят, а вероятно и не желаят, да се борят за правата си и да държат политиците отговорни и под контрол. Перверзно, мандат след мандат биват избирани дилетанти, шарлатани и откровенни измамници, а страната със сигурност е с най-високия процент емиграция на глава от населението в Европа. Как тогава ще се получи микро-сексуалните малцинства да излъчат истински и безкористни лидери, които да ангажират с програмите си мафиотските кланове, пардон, исках да кажа "политическите партии"?