Истината е, че в модерната епоха, осмислянето на хомосексуалността в нейната древноелинска форма и опитите тя да служи за своего рода модел на "любовта, която не смее да се назове" датират още от времето на Уолтър Патър и Джон Адингтън Саймъндс, които от своя страна са вдъхновидели на Уайлд, Жид и много други. По този начин те полагат основите на съвременната "гей култура" - за мен остава спорен въпросът дали съществува кохерентна такава, но съвременни философи като Дидие Ерибон например са застъпници на тази теза. В един така дефиниран дискурс, древноелинската хомосексуалност е основополагаща.

Категорично не бих могъл да се съглася, че хомосексуалните практики в древна Гърция са в основата на съвременната гей-култура. Тъкмо обратното! В Елада гледат с отвращение и присмех на връзки между зрели мъже. Поощрявания и възхвалявания контакт е строго дефиниран между зрял мъж и юноша в началото на пуберитета, общо взето 12 - 15 годишни. В Антична Гърция това е било съществен елемент от възпитанието на подрастващите, покровителство/менторство, което може да е включвало и интимност, но в никакъв случай не е просто сексуална връзка, както я разбираме днес. Според древните гърци, полът не е бил даденост по рождение, а е трябвало да се заслужи/извоюва, във връзка с което момчетата са минавали през фаза, в която са ги третирали не по-различно от момичета. В този контекст за "любов" не може и дума да става, макар че младежите обикновенно са имали думата, кой да им е ментор.

Предполагам, на някои всичко това може да им звучи просто невероятно...

Същевременно, съвременната западна култура е еволюирала така, че две от древногръцките образователни практики са се превърнали в табу, нарушаването на които неизменно се осъжда от обществото. Първата практика е междугенерационният секс на юноши с възрасни; втората е, смесването на интимност и педагогика, отношения между учител и ученик.