Папата,
според мен си прав, но донякъде.
Истина е, че нашата образователна система е заседнала някъде в края на 19-ти век, и като че ли не е мръднала оттогава. Поне ако съдя по моите спомени (в българската образователна система съм бил до 6-ти клас), това определено не е система, в която се проповядват толерантност и мир. Много ясно си спомням реториката по отношение на турците. От най-ранна детска възраст, може би някъде към 3-ти клас вече, не помня със сигурност, се насажда у децата неприязън към турците, дори и понякога да не е експлицитна. Но кажете ми, не смятате ли, че когато на едно 9-10-годишно дете учителката (защото не особено престижната работа на учител в ниските класове оббикновено е отредена за жените) с патос обяснява как българите са страдали столетия наред заради турския поробител, много трудно то в една по-късна възраст би могло да има положително или дори само неутрално мнение към тях. Сега като се замисля, наистина си давам сметка, че това е доста шокиращо. В страни като Франция или Великобритания например е тъкмо обратното - от най-ранна възраст акцентът се поставя върху нуждата от толерантност и "нормалността на различието", от какъвто и характер да е то. У нас се набляга на нуждата от единност, общи разбирания за околния свят; на неделимостта на настоящето на българската нация от нейното развитие в исторически план... Което, както виждаме, води до каквото води.

По отношение на забележката ти за "Аз съм българче" - тук съм малко по-резервиран. Като цяло всички нации са измислени. Това са социални явления. Имат начало и край. Ако питаш мен, ерата на нациите наближава към своя край - дали за лошо или за добро. Но, все още живеем в нея. Оттук произтича и необходимостта от национална идентичност като основен елемент на социалната кохезия. А при липса на социална кохезия няма общество - връщаме се към т. нар. „естественото състояние” на Хобс. Преди да се наложат нови критерии за териториализация на света, нуждата от запазване на националните държави остава. В този ред на мисли, нуждата от общи символи като "Аз съм българче", на които се крепи българската национална идентичност, подобно на всяка друга, остава. Дали символът е добре подбран аз не коментирам. Имайки предвид, че турците, които споменаваш, са български граждани, по-странно би било ако на тях се преподават неща, различни от тези, които се преподават на останалите граждани на страната. Тук разбира се изхождам от позицията на държавата на гражданството, каквато според мен би трябвало да бъде всяка държава в днешно време. Да обвързваш националната идентичност с етноса според мен е нещо изключително опасно и не-на-място в днешно време. Изменянето на националната парадигма е първата стъпка към избледняването на национелните идентичности - нещо, което според мен може да бъде само от полза за човечеството.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите