Всъщност, аз мисля, че "всекиму е дадено" да ги почувства.
Вкусовете не са вродени, а се изграждат с течение на времето - понякога по неосъзнат начин, т.е. под влияние на социалната среда, понякога като резултат от лични влечения (друг въпрос е, че и последните се изграждат при определени обстоятелства от социално естество).
Аз обаче нямам никакъв проблем да слушам "Тез червени домати" и увертюрата на "Орфей" от Монтеверди. Смятам, че предразсъдъците по отношение на музиката и автоматичното поставяне на хора в определени категории ("чекмеджета" както казва една приятелка) според музикалните им предпочитания са напълно безсмислени. Не винаги вкусът към определен "стил" музика (с цялата условност на това понятие) се обвързва със социалните практики на социалната група, където този стил намира най-голяма популярност. Или простичко казано, това че слушам Василис Карас или Мухарем Сербезовски не означава автоматически, че се къпя веднъж годишно, мириша на чесън и се уригам на масата (извинявам се за грозните примери), нито пък че нямам понятие от късноренесансова музика и ранен барок и през живота си не съм прочел една книга.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите