Напълно си права - поезията е усещане за риръм, но то е само малка част от музикално-ритмичното чувство и не би следвало да ги приравняваш. Освен това поезията е метаинформативна и има значение само за говорещия даден език, докато музиката е общочовешка (е, с малки изключения - азиатската пентатоника и пр. разноидности, които са трудни за преглъщане от европейците). Но не за това ми беше идеята - не отричам, че ми се е случвало да чета и да се вдъхновявам от мерената реч, но имам усещането, че много народ си е повярвал, че я може. И се получава чалга, която ми е смешна. Иначе не виждам нищо странно в мацките, пишещи любовна лирика, но има голяма вероятност да избухна в смях, ако някоя ми даде да чета подобни неща. Подчертавам - любовна лирика от типа - о любими, защо изневери ми

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите