Виждам твоята гледна точка - може би действително сме твърде нетолерантни към неторлерантните спрямо нас. Не е достойно и може би е отблъскващо за някои вярващи или симпатизанти. Но, приеми, че има нюанси в отношението на групата спрямо организираната религия.
Лично аз не съм антирелигиозен, но намирам някои форми на организираната религия за закостеняли и изостанали. Ясна ми консервативната роля на една организация като Църквата и нейната обществена функция. Но, също така виждам моралния абсолютизъм и изсотаналия с векове строй на тази институция. Тях не мога да приема.
Неслучайно, преди близо 5 века, един немски монах реши да разтърси западната Църква - промянта, която последва, бе болзнена и доведе до разкол. Но дори Римския папа се усъвремени, а в началото на предния век Римокатолическата църква проведе така важния реформаторски по същество Втори Ватикански църковен събор...
Малко по-рано Гръцката православна църква анатемоса Емануел Роидис - писател, който си позволи да критикува светите отци, че не са се променили ни най-малко за последните хиляда години, и че са коромпирани и коромпирали всички идеи на собствената си човеколюбива религия.
А нима не беше прав? Православната църква има нужда от реформа, болезнена и пълна реформа; тази институция е вредна за съвременното общество, защото не приема разногласие и новаторство.

Тогава - тогава лесно става предмет на атака.

ПП:Римокатолическата църква съвсем не ми е любимата световна организация, но там има гласове на разума и нови идеи се раждат и развиват. Пример:съвременен пример е епископ Кевин Даулинг в борбата срещу СПИН в Африка; а от близкото минало -- Карол Войтила в началото на неговия понтификат.


----
бял подпис на бяло поле