Родителите ми знаят за мен. Не ме е срам, защото съм убеден, че няма от какво да ме е срам и че срамът е в умовете на онези хора, които в 21-ви век все още страдат от безброй предразсъдъци, наложени норми на поведение и мислене, (псевдо)морали, разбирания за кое било естествено и кое - противоестествено и т.н. и т.н.

Но ме боли за родителите ми, защото знам, че не им е леко и ги боли, но не защото съм гей, а защото са заобиколени от такива хора (които в 21-ви век все още страдат от... и т.н. и т.н. да не се повтарям). Когато си във враждебна среда, изливаща злобата, презрението и помията си в/у теб, няма как да не те боли. Дори нищо да не си сторил на никого. Разбираш идеята.

Това е и причината, поради която макар да не се смятаме за болни и ненормални, се чудим дали да признаем хомосексуалността си, на кого и как.

Светът се променя. Стига злоба, стига агресия, стига насилие. Стига всичко е било по дефолт. Едно време не е имало телевизия. Днес никой не казва, че телевизията е противоестествена, нали? Някои хора гледат телевизия, други - не. Въпрос на избор. Какво общо имат едните с другите? Защо трябва да си пречат, обиждат и т.н.? Който иска гледа, койте не иска - не гледа. Аналогично е и с хомосексуалността - какво го бърка някой аз дали спя с мъже или с жени? Да карам хетеро насила да прави нещо с мен или да гледа как се целувам с друг мъж или какво?

Та нещата опират до там, че явно трябва да злобеем взаимно, да се настъпваме и мачкаме по всякакъв повод, вместо всеки да гледа да живее по-усмихнато и да не се занимава с нещата, които не му харесват, но не му и пречат. Нали знаеш приказката: "Не на мен да ми е добре, а на Вуте да му е зле"? Тъжно, но факт.

Спомням си докато течеше един от Биг Брадърите, май беше онзи с фризьора Гаро, Милен Цветков беше поканил в студиото си на "Часът на Милен Цветков" няколко травестита и темата беше за гейовете. Няма да забравя едно зрителско обаждане на някаква жена с приятен глас на около 30 и няколко - 40 години, която каза следното: "Г-н Цветков, не мога да ги разбера гейовете. Това е. Не мога. Благодаря ви и приятна вечер.". По интонацията й личеше, че беше добронамерена, в смисъл такъв, че се опитва да ги (ни) разбере, но не може, но в същото време не ги (ни) мрази. В гласа й се усещаше някакво стаено примирение. В тази връзка - няма нужда всички да ни разбират и възприемат - и аз не разбирам примерно как някои хора си дупчат пъповете, веждите и какво ли още не с разни железа, как мадами ходят по улиците с оголен кръст, а там едни меса висят, майко мила... Не го разбирам. Няма и да го разбера. Но не се занимавам, не ги потискам, унижавам, обиждам. Защото съм наясно, че всички сме различни и имаме право на всичко, стига да не пречим на околните (най-общо казано). Нарича се толерантност. Мизрахи е напълно прав.

Мечтая си за деня когато като се видят две двойки родители на улицата и се заприказват, разговорът им ще прочете по следния примерен начин:

- Какво става с вашия син? Ожени ли се? Омъжи ли се? Приятелка или приятел?
- Да, вижда се с някакво момче от известно време. Някакъв лекар.
- Много хубаво. Нека се обичат младите. Непременно да го поздравите от нас!

По отношение на втората част от постинга ти, а именно твоят приятел и сина му, не мисля, че това на колко от нас родителите знаят и дали са окей с това или не, ще ти помогне да решиш какво да правиш. А за съвет аз лично ще замълча, защото не съм сигурен какво да те посъветвам, все пак не познавам отблизо въпросното семейство. Само ще кажа, че тъй като за почти всички гей момчета е трудно просто ей така да отидат и да кажат на родителите си, си мисля, че ако ти кажеш, можеш да направиш с това на всички голяма услуга. Говоря от лични наблюдения. Да, тежко е в началото, после също боли както казах и по-горе, но като цяло това е по-добрият вариант според мен в много от случаите, отколкото нещата да се бавят, да се крие човек, да разиграва театър, който да става все по-голяма бомба, която все някога ще избухне.

От друга страна не е изключено, ако кажеш, да има обратния ефект, т.е. да им направиш лоша услуга. С тези големи амбиции и много пари на бащата, предстоящото спонсориране на образованието... можеш да объркаш всичко. Докато, ако си траеш, можеш да се успокояваш, че не е твоя работа и ако някой ден се разбере, че си знаел, можеш да ги убедиш в колко трудна ситуация си бил. За съжаление много ходове с неизвестни и несигурни последствия...

Не ме търси... Не ме търси...