|
|
|
|
|
Знаеш го, но си траеш.
Имаш три стъпки - намираш подходящ екземпляр, омайваш го и прилагаш уравнението. Без да се замисляш за променливите! Иначе константите си ги знаеш
Нависоко се целиш - омнисаиънтист - ха, ако живееш в свят, в който нищо не те изненадва, защото всичко ти е известно, ще те налегне такава апатия и скука, че ще ти се прииска да се самоунищожиш. Да, ще бъдеш Бог (няма бог, има само абсолютно познание), но ще престанеш да бъдеш човек. А това, което ни прави хора, е надеждата и трепетите пред неизвестното, несигурността пред новото и щастието при успеха. Ще загубиш интерес към живота, защото всичко ще е постижимо, ще престанеш да се влюбваш в простосмъртни и ще си сам, неразбран, но разбиращ от всичко. Разбира се, това е свръх хиперболизиран вариант, но съвсем не е нереалистичен. Познавам такива хора и виждам как изумително многото интелект ги прави социално неприспособими. Разбирам ги и до известна степен им завиждам благородно, но осъзнавам, че плащат прескъпо за това да бъдат различни.
Гладът за познания в много отношения наподобява този за храна и в пълна сила и при него се срещат отклонения и патологии. Затова, нека бъдем гладни за познания, но нека не се превръщаме в болимици или притежатели на мозък със свръхтегло
Иначе може да станеш участник в следния сценарий:
Явяваш се магнит за някой симпатяга, всичко върви по мед и масло, докато в един момент неусетно (за теб) почваш да му говориш в най-големи подробности за нановлакната, за абстрактната красота на реда на Фурие или за френски деконструктивисти и структуралисти със съзнанието, че момчето е длъжно да те разбира (щото ако не, егаси и тъпака).
Познай кой ще е прецаканият в случая:)
| |
| |
| 
|
|
Re: Вай-вай [re: linjack]
