Обичам тази песен... и толкова много други... Благодаря ти. Ще е добре да си направим клуб на почитателите на Харис (и на други певци) (както и така дълго отлагания филмов клуб).
Сигурно ще ти хареса и първото изпълнение на песента – от един друг велик глас. А този дует композитор – стихописец (жена) е страхотен...
И още една песен на Таня – неповторимо, ненадминато изпълнение:
Не ти отговорих веднага, защото не искам да е между новините и заяжданията за глупости – не го заслужава тази музика и това, за което се пее в нея. Искам да имам повече време и настроение за това, което стои над всички дреболии и спорове. Ще ти пращам още, ще се радвам и на песни от теб.
Аз също съм щастлива по един особен начин, когато разбера, че споделям интерес и емоция с някого. Не знам доколко това, което е в главата на човек, е реално или не, но мисля, че това, което до някаква степен е реално, се възприема по уникален начин от всеки и е трудно да накараш някого да види нещата по начина, по който ги виждаш и чувстваш ти. Мисля, че понякога споделените чувства помагат за това, макар и част от него да е временна илюзия или резултат от желанието да споделиш всичко.
Много отдавна не използвам думата „нормалност”, защото е подвеждаща и разделяща. Вярвам по-скоро в това, че всеки знае нещо, което другите не знаят – дали заради опита си, дали заради начина, по който го е пречупил през съзнанието си, дали заради личностните си особености, дали заради нешо друго. Да, има неща, които сигурно не знаем, а други знаят – и е по-добре никога да не ги узнаваме или чувстваме. Има и неща, които един ден, с времето, може и да узнаем. Има неща, които вече може да не са част от личното ни познание или вселена и това да е само хубаво – някои забрави са като мехлем за душата. А други я разяждат. И със сигурност има неща, които знаем, а другият дори не подозира или няма да узнае. Във всеки момент някой знае нещо, което другите - не. И понякога това ражда много самота.
|