|
ЦЪРКВАТА „НЕ Е В ТОН” С ОБЩЕСТВЕНИТЕ НАСТРОЕНИЯ, КОИТО СА В ПОДКРЕПА НА РАВНИТЕ ПРАВА ЗА ХОМОСЕКСУАЛНИТЕ
Изследване на общественото мнение, което показва, че мнозинството от хората искат равни права за хомосексуалните, отразява революция в нагласите към гейовете и лесбийките.
Само 40 г. след легализирането на хомосексуалните отношения и само 9 г. след изравняването на възрастта за даване на съгласие за полов контакт, 61% от хората искат гей-двойките да могат да сключват брак подобно на всички останали, а не просто да живеят в граждански съюзи.
Според половината анкетирани (49%) гей-двойките трябва да имат равни права за осиновяване – само 8 г. след легализирането на осиновяванията от гей-двойки – крайно противоречив ход на правителството на Тони Блеър.
Някои римокатолически агенции за осиновяване се борят да си запазят правото да отказват на гей-двойки – нещо, което понастоящем им е изрично забранено.
Но може би най-изненадващият резултат от изследването е, че 51% от хората искат в училище децата да научават, че хомосексуалните връзки и браковете имат еднаква стойност.
Скандалът около прочутия „Параграф 28”, който забраняваше „популяризирането” на хомосексуалността в училищата, беше решаващ момент през 80-те г. Параграфът беше отменен през 2003 г. Иън Дънкан Смит – лидерът на консерваторите по онова време – както и много депутати от Консервативната партия – се противопоставиха на отмяната.
68% от хората подкрепят „напълно равни права” за гейовете и лесбийките, което показва, че църквата – последният бастион на официалната дискриминация – не е в тон с обществените нагласи.
Въпреки че миналия месец Църквата на Шотландия подкрепи избора на първия открито хомосексуален свещеник, Англиканската църква все още е разделена по въпроса. След поставянето и отхвърлянето на кандидатурата на Джефри Джон за епископ на Рединг, за поста епископ не е предлаган хомосексуален свещеник.
Членовете на духовенството могат да бъдат открито хомосексуални при условие, че потвърдят пред своя епископ, че отношенията им са платонически.
Въпреки това резултатите от изследването показват, че според значително малцинство употребата на „гей” като обидна квалификация е приемлива. Почти една трета от анкетираните използват фразата „леко гей”, или имат приятели, които я използват.
Изследването, проведено от Populus, е поръчано от The Times в чест на бунтовете в Стоунуол преди 40 г. На 28 юни 1969 г. в бара „Стоунуол Ин” в Гринич Вилидж в Ню Йорк започват спонтанни, бурни демонстрации. Те са в резултат на полицейско нападение срещу заведението – гей-бар, управляван от мафията – и се считат за повратния момент, който слага началото на движението за гей-права в САЩ и Великобритания.
През изминалото десетилетие бяха въведени много закони, гарантиращи равноправие – изравняването на възрастта за даване на съгласие за полов акт, въвеждането на гражданските съюзи и правото на равен достъп до стоки и услуги. Въпреки че това беше направено с цел да попречи на хотелиерите и туристическите компании да дискриминират гейовете, законодателството се разпростря и върху обществените услуги, така че агенциите за осиновяване бяха принудени да допуснат гей-двойките до процедури по осиновяване.
След ожесточена битка в кабинета, в която министрите-практикуващи католици твърдяха, че католическите агенции не трябва да се подчиняват на подобно законодателство, се стигна до решение, че трябва да им се даде време да въведат практиката си в съответствие със закона. Повечето се съгласиха да го направят, макар че това формално означава, че скъсват с църквата и променят своите структури за набиране на средства. Други все още водят съдебни битки.
Бен Съмърскил от благотворителната гей-организация „Стоунуол” заяви, че вярва, че въвеждането на гражданските съюзи през 2005 г. е било от решаващо значение за промяната на обществените нагласи.
„Внезапно милиони хора осъзнаха, че хомосексуалните хора искат да се женят като всички останали, и това да става с леко дразнещи церемонии, в които лелите накрая се изпокарват, подобно на всички останали сватби”, каза той.
„Този аргумент се появява непрекъснато когато срещам хора, които са присъствали на сключването на граждански съюзи или са чули за съседи или приятели, които са сключили такива.”
Съмърскил сподели, че най-важният резултат от изследването е подкрепата за информиране на децата в училище за хомосексуалните отношения.
„Това беше най-приятната изненада от това изследване. В това отношение важни са точно родителите и очевидно те са много по-големи реалисти по отношение на околния свят отколкото дългогодишните противници на равноправието.”
„Параграф 28 винаги е бил унизителен и стигматизиращ. Милиони разумни хора очевидно също мислят така. Предполагам, че родителите знаят, че след като 6% от хората са хомосексуални, съществува вероятност 1 към 15 едно от децата им също да е хомосексуално”, каза той.
След като всички правни битки вече са спечелени, Съмърскил е насочил вниманието си към хомофобския тормоз в училище.
Проучване, проведено от организацията сред учители, показва, че три от всеки четири учители в средното училище и двама от всеки пет учители в началното училище са били свидетели на хомофобски тормоз.
През последните години имаше няколко случая на убийства, мотивирани от хомофобия – те също раздвижиха гей-общността.
Миналата година в Ливърпул 18-годишният Майкъл Козър беше убит с нож от свои бивши съученици.
През 2005 г. хомосексуалният барман Джоуди Добровски беше пребит до смърт в Клапам Комън – един от районите в Лондон, където хомосексуалните мъже търсят сексуални контакти.
Rosemary Bennett
The Times
|
Re: Еднополови бракове в САЩ - развития [re: SeaStar999]
