Където сме преценили, че трябва да излезем - сме излезли.

Аз не съм казал на никой "Айде са, излез ме представляваш, щото видиш ли аз само в клозета(гардероба демек) живея, и ми е много нужно ти да си ролевия модел и светлата личност, дето ще ми прави на мене имиджа и ще говори от мое име.".

Аксиния и останалите активисти не са в публичното пространство насила, заставени от мен, или който и да било. Нещата са доброволни, самоинициативни. И не виждам какво би трябвало да възпре правото ми да имам лично мнение и да го изразявам.

Казвал съм го и преди - къде са активистите и доброволците, когато се сблъсквам в ежедневието си с реалността? Да не би те да ходят подире ми, да ме бранят със сопи? Ако им се оплача ще отидат ли да се разправят с проблемите ми? Да не би нещата, които казват в ефир или в печатната преса, да остават без последствия за мен? Айде моля ти се.

В публичното пространство тези активисти градят имидж. Който обаче аз трябва да отстоявам на улицата, в адския транспорт, в училище, в университета, на работното място... Той рефлектира директно върху мен, спуснат е отгоре и аз трябва да се оправям както мога. Защото ако някой изтърси някаква простотия в ефир, по-вероиятно е негатива да го отнесе някой друг.

Това, че някой САМ е решил да бъде активист, САМ е решил да говори от името на общността, от МОЕ име, САМ определя какво, къде, кога и как ще каже, не значи, че аз нямам право да кажа "Айде малко по-прилично го раздавай с визията ако обичаш, щом ще правиш всичко това.".

Всичкото мрънкане за мен е следствие на липсата на благодарност, щото видиш ли еди-кой-ди това и това прави в ефир, пък аз си позволявам да критикувам. Е, да. Ама активист и доброволец не се става с идеята, че чакаш благодарности. Лично мнение. Може да е тъкмо обратното - доброволците да стават доброволци именно защото очакват, че някой ще им бъде длъжен и благодарен, по подразбиране.

Айде не мерси!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите