Твърде точно, твърде ясно, твърде прецизно, твърде конкретно.
Бих казал твърде "твърде"...
Защо ми се струва, че всичко би могло да се каже в доста по-сбит вид...

Въобще не съм пропуснал този пост. Изобщо не.

Вероятно си забелязъл, че обичам принципното. Лошо или не, другите да преценяват.
Потвърждение е привидните различия с Льовето. Привидно, защо само в едно не го приемам.
Елементарно...! Не оставя други да комуникират, намесва се, като може да изчака малко и после да се включи. Усеща се кога разговора (постването) е значимо за двама и да се разбива концентрацията им с вметване, с нови посоки е някак.... стресиращо, разсейващо. Дребно, но хубаво нетско неписано правило е... остави другите да си кажат каквото мислят при започнал разговор.
Какво пише, какво казва са тези, ако имам мнение... казвам. Разминаване по тези и мнения... не е вражда, мразене.

Видя се, че го подкрепям, но в принципното по отношение на Правилата.
И от този факт, трябва да се разбере, че заставам зад всеки, който е в час, който държи на принципът, като действащият принцип в настоящите Правила.

Така схванах и твоето мнение - съгласен си с направено, признаваш го и... го казваш. Точно в това имаме допирна точка с теб - казваме какво презнаваме, какво харесваме... без страх от нещо си...

Прав си, че не можах да го напиша по сбито.
Доста се лутах из поста какво да оставя. Чувствах, че времето ме притиска, бях поел по път в който зад мен е Форумът, отговорността ме задължаваше да бъда максимално внимателен.
Вероятно дължината (сега си давам сметка) се е получила, защото написах, че се постарая така да напиша, че после да има най-малко неразбрали. И... май това подсъзнателно ме е водило. Не обичам да се обяснявам, а в ситуацията предпочитах от раз да кажа всичко, а после само да се повтарям.


Точността си е точност, прецизността си е прецизност, но прекалената ви сериозност става вече леко зловеща...

Зад прекалената 'ни' сериозност виждам и себе си. Ако и мен си ме включил!
Наскоро реших, че ще скъсам с практиката да не назовавам с имена. Правих го до сега, за да не засегна някой, но... и с това до време. Приключих с този период.

Леко зловещо... леко не настръхна. Признавам. Замислих се, дали и аз не съм прекалил в нещо.
Виждам, че с три поста обхванах и извадих от батака. Дълги, кратки... три.
Сега като препрочитам... виждам, че избистрянето е станало постъпателно, и третия се е възприел. Подготвянето се е случило.

Бих казал, че има нещо страховито в моето поведение. Захвана ли се нещо... няма мърдане. Довеждам го до край. Това ми качество респектира, но и плаши, особено... манипулаторите. Разчиствам лесно боклуците които сътворяват.

Много пъти съм привличан на страната на някой, за нещо... точно защото мога да се ориантирам в много голямо напрежение с лекота. Винаги преди да приема преценявам какво е моето мнение и после давам съгласие, не скачам в дълбокото, в Марианската падина, заради самото плуване и километри под теб.... вода.