Наистина не мога да тъжа пълноценно за хора, които не познавам... Някой беше казал, че милиони чужди смърти не могат да развълнуват така, както една на близък... Те просто са статистика- съобщени в медиите с бройка, без повече информация за живота, стремежите, съдбата на всеки един от загиналите...
Това, което мога да направя, е да се поставя на мястото на близките им- така /относително/ мога да почувствам безумието, довело до смъртта на тези хора... И да съм бесен заради нелепостта на случилото се.
И знам- всичко това се случва, защото малко хора се поставят на мястото на тези, които страдат по един или друг начин...
Ако правосъдието беше изградено на старозаветното "Око зо око, зъб за зъб", какъв би бил светът около нас?

Прави каквото трябва, да става каквото ще...