Тези дни приключих осемстотинте страници на "Доброжелателните"- наистина една странна и потрисаща форма на описание на една лудост...
Главният герой Ауе е една сложна и непротиворечива личност- успоредно с интелигентността, той е носител и на абсолютната липса на човешки емоции и морал /освен една единствена- любовта си към сестрата- близначка/...
На фонът на кошмара на масовото избиване на хора, издигнато в държавна политика и придружено много често с невъобразими издевателства, жестокости и гаври, героят също е разкъсан от собствения си кошмар- влюбен с сестра си, той спи с мъже и се опитва да изживее женската форма на секса...
Възприема мъжкото тяло като изродено женско- белегът, който минава по кожата на члена и завършва до ануса, е затворената цепка на женски полов орган, тестисите са изродени яйчници, членът- това е хипер клитор... Убива жестоко майка си и втория си баща; бивш любовник, слагайки дръжка на метла на шията му, и стъпвайки върху нея, леко се полюлява, докато човекът се задушава, изпускайки се...
Малко преди руснаците да завладеят Берлин, убива и SS приятеля си, който до този момент му помага в различни ситуации, за да му вземе облеклото и документите на френски, принудително доведен, работник в Германия /убит, естествено, от приятеля му/...
Е, книгата завършва потресаващо, Ауе очаква срещата с "доброжелателните"- всички ние, които виждаме съществото пред себе си като обикновен човек, и които не подозираме нищо за това, което всъщност го прави нечовек...
Замислям се- дали винаги трябва да съм "доброжелателен"?

Прави каквото трябва, да става каквото ще...

Редактирано от ljove на 31.05.09 14:04.