Искаха се примери за каузи, обединили голяма част от народа ни. Бяха дадени такива, повечето с положителни развръзки: медиците - свободни, езикът - задължителен в образованието, почти всички искани от експертите зони - приети в НАТУРА 2000, българските знамена - спонтанно окачвани по фасади и в дворове. Нито интернационализацията на либийския скандал, нито неизлекуваната коруптивност отменят обединеността на общественото мнение около тези каузи. Нямам време за останалото и ще бъда по-конкретен само за последния пример. Масовото поставяне на български знамена в частните домове и предприятия стана факт едва след като беше организирана медийна акция за популяризирането на тази традиция. До края на 1990-те такава просто липсваше и трицвети имаше почти единствено по фасадите на обществените учреждения.
Да, стратегиите за публична дейност на хомосексуалното движение в България нерядко са сгрешени и понякога ми изглеждат по-скоро като част от проблемите, отколкото от решенията им. Както виждаш, дори и тук, в клуба, е невъзможно да се изрази критично отношение, без да последват обвинения в хомофобия и прочие мракобесности. Това е, което се опитвам да заявя - проблемът за съжаление е двустранен...