|
Филмова действителност- ми да, има такава, и тя се нарича "филм по действителен случай"...
За този не твърдя, че е бил такъв, но да ми кажеш, че някои отказват да контактува с гей, "защото ги е срам и гнус от това което са, мислят, че правят нещо отвратително и неправилно и затова си крият душичките и личицето."- това ми се струва научна фантастика...
Би ли дала пример за нещо, от което те е гнус и срам, но продължаваш да го правиш съзнателно, пък и с чувство или удоволствие? Оставяйки настрана физиологичните нужди /евентуално/, кое нещо в твоята същност би могло да доведе до подобна шизофрения, защото именно така бих нарекъл подобно раздвоение?
Права си за вътрешната хомофобия, тя се проявява в първите моменти, когато усетиш "различността си" спрямо останалите, но не мога да си представя, че може да продължи до зряла възраст... Още повече, че светът вече не е такъв, какъвто е бил преди двадесет и повече години, някой вероятно би имал по- скоро липсата на здрав разум /да не кажа нещо повече/, отколкото себенеприемане по отношение собствената си хомосексуалност.
Познавам хора, и на високи постове, и изпълнителни кадри, които със сигурност се пазят от това, колегите им да не научат, че са гей, но в никакъв случай не отхвърлят контакт със себеподобни на работните си места...
Та това би било смешно, в крайна сметка, хипотетично, някой засегнат хомо по тази причина би могъл да разтръби наляво и надясно "срамната" информация...
Освен това, в някои случаи предполагам, че хора, с които контактувам, ме подозират по една или друга причина, че съм гей. Честно казано, и двете страни се чувстваме еднакво неловко... Но пък ако съм се заблудил в усещанията си, ще взема да светна някого, дето това не го интересува, и не знам, какви биха били последиците...
Затова лично аз си трая, ако някой ме попита, ще си кажа... Но няма разумна причина, поради която да откажа поръчка на гей!
Прави каквото трябва, да става каквото ще...Редактирано от ljove на 29.05.09 20:12.
|
Re: Истинските хомофоби са педерастите [re: eлия]
