Много интересен въпрос поставяш – за избора, за правото на съществуване на всеки човек, за отношението към различните, за т.н. инстинктивна майчина любов.
Много сантиментални заблуди биха се опровергали, ако беше възможно да се направи поне приблизителен профил на човека, който предстои да се роди, много истини за семейството като „основна градивна единица на обществото” и „вековна ценност” биха лъснали грозно, а всички аргументи в защита на „традиционното” и „моралното” семейство биха издрънчали на кухо, защото винаги са били кухи и основани на чист материализъм и груб практицизъм. Да не говорим за дъвката „ще го обичам плода на нашата любов, какъвто и да е”. И после все се оказва, че не е това, което е било препоръчително да бъде. Страшното е, че това би станало за сметка на много погубени хора – кой защото ще е болен, кой защото ще е гей, кой защото нещо друго ...
В тази връзка се сещам за един страхотен филм – „Гатака” – там имаше едно такова общество от „идеални”, създадени по калъп хора, в който „несъвършените” нямат място и подлежат на екстерминация. Идеалът на идиотите, които се мислят за съвършени и делят хората на „висши” и „низши” касти.
|