|
Една актуална тема от света на шоубизнеса:
АДАМ ЛАМБЪРТ ПРЕДСТАВЯ СВОЯ ПАРТНЬОР
Силно гримираният финалист в “American Idol” Адам Ламбърт представи своя приятел на вечеря с други от кандидатите в шоуто в Бърбанк. Според Перез Хилтън името на партньора на Адам е Дрейк.
През март няколко уебсайта съобщиха, че Адам се среща с изпълнител на име Брад Бел, но връзката им приключила преди началото на “American Idol”.
Адам ще се изправи срещу Крис Алън в първата част на тазвечершния финал. Ако не станем свидетели на непредвидени инциденти, пътят му към победата изглежда чист. Така Адам би станал осмият (и първият открито хомосексуален) победител в “American Idol”.
(със съкращения)
ФИНАЛЪТ НА “AMERICAN IDOL” ПОВДИГА ИНТЕРЕСЕН ВЪПРОС
Днес милиони зрители ще гледат финала на “American Idol”, в който Адам Ламбърт ще се изправи срещу Крис Алън. Въпросът на деня за медиите обаче е дали Америка е готова да връчи наградата на едно андрогинно, и както изглежда, хомосексуално 27-годишно момче от Сан Диего. Или неговата сексуална неопределеност (на въпросите за своята сексуалност Адам отговаря „Аз знам кой съм”) ще се превърне в пречка? Ако Адам се разкрие, пътят за него ще е бил постлан от бившия участник във формата Клей Ейкън, чиято кариера не пострада в резултат на разкритието.
В много отношения състезанието прилича на битката Елвис Пресли - Пат Буун отпреди повече от 50 години. В тази въображаема схема Адам Ламбърт с огнения поглед в котешките си очи, катраненочерната си коса и театралния си грим е Елвис, който, както някои може би си спомнят, в началото е бил възприеман като твърде женствен. Крис Алън – учтив, въздържан, неизменно откровен 23-годишен женен мъж от Арканзас – е Пат Буун.
Аспектът „сексуалност” е дар божи за едно застаряващо шоу, което отчаяно се нуждае от скандал (изкуствено създаден или не), както и от силна искра. Нито Дейвид Арчулета, нито Дейвид Кук от миналата година, които на финала бяха изправени един срещу друг като боксьори, притежаваха необходимото. Адам Ламбърт го притежава – и неговата андрогинност е голяма част от него.
Извън сцената Адам Ламбърт е мил и любезен подобно на младия Елвис. Само един поглед върху изпълнението му на националния химн във военновъздушната база в Мирамар близо до Сан Диего подсилва впечатлението, че по душа той е един мекушко, който не би убил и муха. Въпреки всичките си качества Крис Алън не притежава тази искра. Опитите му да вдъхне малко динамика в “Come Together” на „Бийтълс” по време на вечерта, посветена на рока, събужда спомени за анемичните версии на Пат Буун на хитовете на Литъл Ричард отпреди половин век, макар че, за да сме честни, Крис е много по-талантлив и образован музикално от своя предшественик. Той изпя “She Works Hard for the Money” на Дона Съмър и “Heartless” на Кание Уест като тъжни, затрогващи софтрок балади.
Адам притежава невероятна сила и гъвкавост на гласа, както и театралния усет на фронтмена на „Куин” Фреди Меркюри. Този сезон неговите пози в стил „глем рок” и писъци в стил „банши” придадоха известна доза модерност на “American Idol” – едно дълбоко консервативно шоу, което се опитваше да се представи за съвременно и модерно, като канеше за ментори хора като Куентин Тарантино, Джейми Фокс и Слаш. Всъщност “American Idol” е паметник на рециклираната поп-култура и неизменна част от дясноцентrисткото крило на поп-спектъра.
Присъствието на Адам Ламбърт помогна на тазгодишния “American Idol” да затвърди едно виждане за рокендрола, което стига чак до зенита на Литъл Ричард: а именно, че той възниква като хормонален шумов клапан, който дава възможност на грубите момчета да се поперчат и да влязат в различни роли. Отражението на тази идея на масовия пазар е в шоутата тип „псевдо-Гран Гиньол” на Алис Купър и „Кис”, които тласнаха рока към комиксите и филмите на ужасите и му придадоха комичен оттенък.
Адам Ламбърт е продукт на всичко изброено дотук. Да го гледаш да пее “Born to Be Wild” (което Саймън Кауъл определи като изпълнение в стил „Роки Хорър Пикчър Шоу") или “Whole Lotta Love” е като да станеш свидетел на това как подривната довчера култура бива неутрализирана от телевизията и превърната в театрално караоке, готово за качване в YouTube. Отговорът, който Адам даде на Саймън Кауъл беше, че харесва "Роки Хорър Пикчър Шоу". Неговата хипертрофирано претенциозна версия на “Ring of Fire”, изпълнена във вечерта, посветена на кънтри музиката, може и да е обидила почитателите-пуристи на Джони Кеш. Но неговото пищене под аранжимент, който предполагаше на сцената всеки момент да се появи група кючекини, беше непочтително смел и комичен ход.
Този сезон бях по-изненадан от всякога от това колко е ефективен процесът на създаване на звезди в “American Idol” – седмица след седмица кандидатите придобиваха все повече увереност и спокойствие, като упражняваха талантите си в нехарактерни за тях жанрове и хомогенизираха гласовете си в групови изпълнения. Пред очите ни в рекордно време аматьорите се превръщаха в професионалисти.
Основно е чувството за сплотеност. Широко рекламираното семейство на “American Idol” е пряк потомък на фамилията „Мотаун”, която все още се събира в чест на своя патриарх Бери Горди, който основа програма за развитие на таланти, подобна на “American Idol”. Ако веднъж сте белязан от “American Idol”, вие оставате в него завинаги, или поне до края на шоуто.
Г-н Кауъл е ексцентричният, налагащ мнението си глава на фамилията, човекът, който изрича тежки истини и който обикновено има последната дума; Пола Абдул е невротичната, нерешителна майка с крокодилска усмивка, която яростно защитава своите отрочета. Ранди Джаксън – добродушният чичо – е неофициалният помирител на семейството, а водещият Райън Сийкрест – амбициозният първороден син, вкопчен в Едипова схватка със своя баща. Клайв Дейвис – високопоставеният служител на Sony BMG, който има последната дума при записите на финалистите – е добродушният дядо и главен счетоводител, който се отбива от време на време, за да съобщи данни за позициите в класациите и продажбите.
Останалите от нас – милионите зрители по домовете си – сме малките деца на фамилията, заслепени от славата в един уютен фантазен свят на шоубизнеса. Питам се дали участниците, чиито животи се променят от вълшебните думи, които са съвременния американски еквивалент на „и заживели щастливо” – „Отиваш в Холивуд” – имат някаква представа за реалността, която ги очаква.
Стивън Холдън
(с незначителни съкращения)
|
Re: Еднополови бракове в САЩ - развития [re: SeaStar999]
