|
Според твоя текст има натрупване на подробности с негативен характер - избран е хомосексуален разказвач, 'станал такъв буквално със спермата на "червен" работник', 'хомосексуален, за да не бъде репресиран, се съгласява да …'. Ауе пък е изказал оправданието 'дано на никой да не му се налага да...'.
Кое е автор, кое е героя... мътно. Фактологията пък как е интерпретирана… още по неясно.
Вероятно неслучайно си споменал тези детайли от правенето на образа, както и извинителната част. Авторитетното признание на романа е малко объркващо - литературните среди имат чувствителност и добра представа какво е писано и се пише. Ако е само заради художествените литературни качества на романа и са подминали туй-онуй, става. Литературното и автора що да не се разминат малко!
Автора сигурно е решил да създаде образ и е "хванал за ушите" типология, с която да си направи образа колоритен, силен, оправдано отрицателен. Не знам дали съм прав, само от по твоите думи се ориентирам. Иначе да седна и да си чета романа...
От друга страна пък не ми е важно дали всичкото събрано представя вярно замисъла и какво е недоизказано между страниците на книгата. От твоя прочит в пика изпъкват две интересни нишки за размисъл - има автор/книги, както и сценаристи/филми, създаващи персонаж гей - главен, второстепен, или го мярват ей-така, с цел отрицателни стойности в противовес на положителни, за да изпъкне нещо си;
и има ли разлики между психиката на хомосексуален и хетеро.
Хомосексуалното е много удобно особено когато е женствено, предвзето, карикатурно феминизирано; подло, потайно, опасно; циркаджийско, комично, ексцентрично; сериозно на вид и поведение, ама все пак гейско..., и тн. Ще вкарам персонажи от два известни филма за крайна илюстрация - тревестит в ролята на могъщ зъл демон, който трябва да бъде унищожен и пак главен образ трави, който е влюбен в затворник, където хомосексуалното в този му вид е в положителна светлина.
Да, много сме удобни за бърсане на задници. Но, всеки психиатър знае, а и всеки нормално мислещ човек, че който зачеква или ползва хомосексуалното е свързан с него, нещо в него човърка, има нужда от чесане или потискане.
Кога ще стигнем времето в което като говориш или мислиш за хомосексуалното няма да буди подозрения, няма да се приема като неконтролируемо освобождение от сексуални задръжки! Вероятно ще е тогава, когато темата до толкова е в реалността, че нормалността й ще скрие, ще покрива с ново друго качество осакатени чувства или чувство за гей.
Когато някой крещи колко мрази гея, не слушам какво точно казва, а колко по скала са качените децибели; има ли самоконтрол – мотива. Гласчето, езика на тялото, допълнителна информация, говорят в какво точно е проблема.... ама това е друга тема.
И този автор може да бъде проучен защо точно през очите, през мисълта на хомосексуален, че и в първо лице, говори в книгата си. Падам си изследовател, за свое удоволствие, за събиране на знание как се спотайва гейското, как и кога избива. Той няма да ми е първия автор или персонаж, но... всичко фашизоидно ми е противно и страня от такава посока. Слушам за информация, но нищо повече.
Та Льове няма да прочета книгата. Ти разказвай. Ще се доверя.
Тук е момента да те подкача за 'Талантливият Мистър Рипли'... . Той ми е в средата между крайно положителни и крайно отрицателни филми с хомо образ. Тъпо ми е, че точно Мат Д. играе такъв персонаж, ама се компенсирам с Том Х., Колин Ф., Шон Пен - най-прясната "жертва" от хетеро актьорите показващи професионализъм и индиректна подкрепа за гей нормалността. Силен образ прави Ръсел Кроул в началото на кариерата си в един гей филм, като бащата във филма е също известен актьор (заглавието ми е избледняло до никакъв спомен, но е в архива на диск, де), което прави заедно с други актьори внушително количество силни филми, със сериозна гледаемост и награди, но... доста недостатъчно за баланс.
Много е силна посоката - има ли разлики между психиката на хомосексуален и хетеросексуален! И бих добавил: 'именно хомосексуализма позволява на разказвача определена дистанцираност, трезвост, каквато не може да притежава един обикновен баща на семейство', което както е вярно само по себе си, така в контекст може да има ужасяващо значение.
Много внимателно трябва да се правят разходки из мисленето на гея. Аз имам едно сигурно мнение - на някой гей сексуалността е в особена стойност. Има корелация между психика и сексуалност, но в какво точно е много съществено, отлика в дребното измества лесно. Мисли ангро... могат да тласнат мисленето на неинформиран в посоки... далеч от истината.
В генома е кодирано заложеното, но от наблюдения знам, че психиката на много други гей е непокътната от сексуалността. Примери са ми приятели, познати; прочетено, видяно. За това и с постоянство разграничавам. Пък и не може да виждаш как гей до теб се гъне и чупи - гейството му дрънка, а друг не можеш да го разпознаеш, че изобщо си ляга с мъж, че има сериозна връзка с мъж, и да не си казваш… колко сме различни самите ние.
Трябва доста да се поработи за да се вадят значими и точни изводи. Обобщение с пет думи лесно се игнорира. Само с едно изречение не става обяснение. Хубава тема би излязло от това.
От сега мисля, че имаме способност за трезвост граничеща с крайни представи за реално. Естествено в позитивен план. Липсата обремененост в гей, като страничен, като регистриращ, може да извади мнение с нано стойности. Естествено не само ние можем да мислим и преценяваме. Колкото хетерото постигат абсолютни стойности, толкова и гея. Нужни са си качества. Макар че от секса на гея се вадят едни нови призми, ама... какво от това, са.
Помня едно изказване на японка.. ‘няма ли малко гейско... не става’.
Имам и ярък случай, който за първи път, тогава още разбирах от тези работи..., ме наведе на мисълта, че в мъжа има места, които жената знае и вкарва в секс игрите.
Моя близка приятелка, гадже на приятел, имаше изискан дълъг маникюр. Само показалеца на едната й ръка беше без дълъг нокът. Младок и неук по онова време, веднъж попитах защо това е така. Тя в прав текст отговори, че е за мъже, а тя познаваше... много мъже, за които с този женски пръст стават невероятни любовници. Веднага се сетих какво може да се направи, но че тя има такова разбиране, че използва трудно достъпни зони в мъжкото тяло за да прати изживяването в неподозирани образи, ме и изуми. По-късно разбрах, че не всеки мъж и не всяка жена могат да се докоснат до такива нива за доставяне на удоволствие, то си е до човека. Но, както в онзи момент, така и в по-късни, когато срещна жена, която приема мъжа такъв какъвто е, която се чувства половинка от едно цяло, която обича мъжете защото са мъже, винаги знам, че съм срещнал женското в оригинал.
Имам спомен, че малко се изчервих, но не и смутих...
От къде тръгнах, през къде минах...
|
Re: Демонизират ни... [re: ljove]
