Вчера зачетах Джонатан Лител- "Доброжелателните", роман с награди "Гонкур" и на Френската академия, в четири сутринта си наложих да спра...
Честно казано, все още съм потресен- романа е написан като мемоари на SS- SD офицер от айнзацгрупа, занимаваща се с изтребването на евреи, цигани, болшевики и т.н. в Русия; станал такъв буквално със спермата на "червен" работник от покрайнините на Берлин в задника /Максимилиан Ауе е хомосексуален, за да не бъде репресиран, се съгласява да развива кариера като стотици хиляди други германци в прочистване на територии от низши раси/...
Имаше изключителни мисли във въведението: "Аз не съм по- лош от всички вас, просто си вършех работата, дано на никой да не му се налага да убива, едва когато се наложи да го направи, ще може да прецени дали е по- добър от мен" и т.н.- няма да преписвам книгата, който иска, да чете...
Потресаващите факти в нея са документални- бездушието на участващите в тези групи за прочистване, издевателствата и мъченията, на които са подложени осъдените да умрат, рационализирането на изтребването /за да поемат ямите повече тела , изкопани от част от тези, които след малко ще бъдат убити, хората са карани да се съблекат и да легнат в редици върху преди малко разстреляните/, заснемането на всичко това и събирането на фотографиите в албуми, които се разпространяват сред войниците срещу заплащане- това и още много, много ужас ме държа изцъклен до четири... А съм едва на една пета от книгата...
Днес се порових в Гугъла- [
i]"Литъл е избрал хомосексуален разказвач, именно поради този проблематичен аспект на хомосексуализма. Според самият Литъл (предаване на Франс Интер от 13 ноември 2006), именно хомосексуализма позволява на разказвача определена дистанцираност, трезвост, каквато не може да притежава един обикновен баща на семейство, какъвто е бил Айхман. Той позволява също да бъде обяснена изповедта на разказвача, в противовес на мълчанието на нацистките палачи."
ТОВА Е ИЗКЛЮЧИТЕЛНО СКАНДАЛНО И ЦИНИЧНО!!!!!
Може да съм всичко друго, но не и екземляр, който поради хомосексуализма си да бъде по- горно написаното...
Явно отново на преден план излизат "доказателства", че хомо имаме по- различна психика от тази на хетерото, нищо, че в романа се споменава, че всички са хора, че много пъти лекарите на фронта са намирали женско бельо под униформите на ранените войници, есесовци и т.н и т.н.....
Не мога да си представя бездушието на Ауе, наблюдаващ колоните жени, деца, старци, млади мъже и момчета /на последните се наслаждава естетически/, които вървят към смъртта си...
И всичкото това, защото е гей!
И аз съм гей, и ще се самоубия, но не бих участвал в нещо подобно, независимо кой какво си мисли!
ТАЗИ КНИГА ТРЯБВА ДА БЪДЕ ПРОЧЕТЕНА, НЕ САМО ЗАРАДИ СКАНДАЛНОТО ОТНОШЕНИЕ НА АВТОРА КЪМ ХОМОСЕКСУАЛНИТЕ, А И ЗАЩОТО ВСЕКИ ОТ НАС ИМА ТЪМНИ КЪТЧЕТА В ДУШАТА СИ, КОЙТО НЕ БИ ЖЕЛАЛ ДА ПРЕРАВЯ...
Подобен поглед към фактите би ни накарал да се замислим- наистина ли Човечеството /и в частност човекът/ заслужават да имат способността да забравят!!!!
Прави каквото трябва, да става каквото ще...<P ID="edit"><FONT class="small"><EM>Редактирано от ljove на 06.05.09 09:55.</EM></FONT></P>Редактирано от ljove на 06.05.09 12:36.
|