|
Тема |
Re: От 'ръка за ръка' до Прайда [re: ljove] |
|
Автор |
Kurvoazie () |
|
Публикувано | 02.05.09 02:14 |
|
|
Радвам се, че добре си ме разбрал особено добре видно през репликата:
Всички вопли срещу дискриминацияте са напразни, докато самите ние се дискриминираме- в мислите си, в действията си, в чувствата си...
Не може с плач, хленч и търсене на виновни вън от самите нас да се постигне каквото и да било.
Разбрал, разбрал ама не до там, че да не се обесняваш за някой си, че не ми правиш мили очи. Нали за това основно написах пика. За 'вътрешната свобода' както сам направи извод. На кого се обесняваш! На Сапиенса ли, който може само да рецитира една и съща мисъл и да се опиянява от нея, все едно си я втълпява или набива в главата или дето може да преписва чужди идеи без да помни къде са му харесали добре употребени. На кой се обесняваш!
На никого не дължим обеснение и разрешение да правим каквото ни идва от вътре.
Ако престъпник вършиш поразии които му идват от вътре ще бъдеш спрян.... от закона. Арестуват го, осъждат и влиза в дрънголника. За това и казвам, че всеки има право да прави каквото му идва от вътре, защото на неговото действие винаги има равно по сила противодействие, което го чака да му се надене.
Надявам се разбираш, че написах последното не за да те засегна или за пред някой си там дето чете и си реди някакви свои мислички. Написах го за да дам още едно обяснение защо смятам, че всеки има право да е такъв какъвто е. И то не може да е друго, защото в реалността става само така.
Същото е и за гейството ни. Защо да го държим заключено в нас понеже някое си хетеро не ни харесва. Всеки да си харесва каквото му е точното...
Някакво решение е да се търпим. Какво ще произлезе от търпението след това ще разберем. За съжаление някой в бг още не могат да проявяват търпимост, което постига да си се тормозим докато ни втръсне. В някой момет някой ще се умори от глупостта си и ще погледне към себе си, към собственото си канче. Хубаво ще е да не е закъснял много за да намери нещо там. Ако то е празно горчива нова истине ще е, че докато се е занимавал с несъщественото е пропуснал своето.
|
| |
|
|
|