Логорея? Разбира се! Това е моята диагноза.
Ми мен ме изгуби като зрителка за няколко минути единствено по време на морските битки. Бяха сцени за момченца. Останалото всичкото го изгълтах на един дъх. А аз съм доста капризна като зрител. Разсеяна съм, отегчавам се бързо и на 90% от филмите почвам да поглеждам колко остава до края още към средата на филма. По тази причина изобщо не ставам за зрителка - интелектуалка на европейско кино. А съм школувана за такава. Девойката, която трябваше да бъде голямата любов на живота ми, само дето никога не сподели тази гледна точка, си умира по европейско кино. Колкото по-старо, черно-бяло и скучно, толкова по-добре. И все мен ме мъкнеше по тези филми, понеже никой друг не щеше да се жертва, а аз ходех само за да съм до нея. И досега току вземе, че ми препоръча някой европейски филм и аз го гледам колкото да изпадна в поредното недоумение кво му е харесала. Последно ми препоръча "Човекът на звездите" на Торнаторе. Е ако искате да узнаете какво е Истински Муден филм, гледайте го. Първият час не се случва нищо или по-скоро се повтаря едно и също нещо. Във втория час вече има загатване за някакво случване, за да се случи най-сетне наистина нещо в в последните десет минути на филма.
А Бенджамин Бътън ме докосна по този начин именно заради "личното поднасяне" и заради това усещане за някакво завихряне, което оставя празно пространство след себе си и защото е толкова красив чисто визаулно...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите