Ще се отклоня от темата, но нещо ме мъчи и искам да го кажа. Често си пиша с момчета от цяла България и попадам на тежки истории, истории , които ме разтърсват...Ако мога да обобщя – те живеят в страх, в постоянен страх да не бъдат разкрити, това ги гнети и мъчи. Принуждавани често да се женят, заробвани по тоя начин не могат да живеят нормално и пълноценно. Постоянно трябва да се крият като престъпници, тук не говоря за някакво разкриване или афиширане, а просто за една вътрешна свобода и увереност , която им е отнета. Кой век стана и все още в малките градове и села всичко е постарому, с архаичното мислене на средновековен монах. Сега с тези промени в Джемини се надявам на по добри резултати, няма ги вече стари и ялови фигури на хоризонта, просто ТРЯБВА ДА СЕ ГОВОРИ, трябва да се разчупи това съзнание сред хората в провинцията, не че и в София няма хомофоби, но там е различно. Иска ми се всички тези момчета да могат свободно да живеят така , както им се иска....

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите