Благодаря за мненията ви. Сега да ви кажа, аз какво мисля.
Наясно сме и двамата със сексуалните наклонности и фантазии на другия. Говорим си за мъже, споделяме. Аз вече имам дете, приятелят ми, ако ще има дете,то ще е осиновено. Имам опит и в брака и в дългото съжителство без брак. Всичко си отива, отиде ли си сексът. Започват дразнения, ревности и всякакви подобни, запълващи вече липсващият секс. Затова съм сигурна,че бракът или съжителството и грижата един за друг е нещо друго, друг вид любов. Нещо, което не е опорочено от низките страсти. Кой друг, ако не аз ще се радва на новото гадже на приятелят ми? Кой друг ще му даде съвет?
Още не сме решили,това беше идея за после, за по-напреднали години. Набори сме и вече милслим за старините си:)))