Попрегледах разказите. Някой изчетох целите.
Автора е разказвач на истории. Романа му сугирно е една по-голяма история.
За рамките на БГ една лястовичка - бяла или не - все тая, самотно кацнала на жица, дякой да я плаши, само ще прогони пилето. И да се скъса жицата... пилето е птица, ще си остане недосегаемо.

Направи ми впечатление в прочетеното, че автора не присъства.
Винаги е рисковано да вмъкваш себе си. Личната истина трябва да е достоверна, с широк обхват. Ако преповтаряш всеизвестно... скука; ако се оплетеш в идиоматино словосъчетание, неподплатено с правдотодобност... смешно; ако преплиташ личното с повествователната нишка и изгубиш баланса ставаш натрапник, трябва си майсторлък; литературната лексика съчетана с мисловен образ в думи прави картина... трудно занимание, само за даровити.
Хареса ми, че автора не пише с претенция или усещането, че казва нещо повече от разказа на историята.
Един добър добронамерен редактор ако барне текста със сигурност ще изцеди още. Най-малко ще предизвика текста.

Стивън Кинг има едно книжле 'За писането' - мемоари на занаята. В него има една фраза:
'Ако нямаш време за четене, значи нямаш време - нито нужните инструменти - и за писане'. Хубаво е всеки, който рачва да се опълчи срещу текст, автор, да я познава, да е минал за кратко зад завесата. Иначе рискува да се върти около собствения или чужд 'Аз', без шанс допирателна да го изтреля нанякъде.