|
Йохана Сигурдардотир - социален министър на Исландия – може да стане първият открит хомосексуален държавен лидер, ако, както се очаква, поеме министър-председателския пост на страната. Макар че през 2002 г. хомосексуалният Пер-Кристиян Фос - тогавашен министър на финансите - за кратко изпълняваше функциите на министър-председател в периода, в който и министър-предеседателят и министърът на външните работи са се намирали извън страната, това ще бъде първият път в съвременната история, в който хомосексуален политик ще поеме ръководството на една държава.
Исландия се намира в условия на икономическа и политическа криза, която доведе до падането на коалиционното правителство, водено от Гейр Хаарде. Въпреки че изборите са насрочени за месец май, г-н Хаарде обяви, че се оттегля от политиката по здравословни причини, след като в началото на тази седмица му бе открит злокачествен тумор на хранопровода.
Тази малка северноатлантическа нация е първата, която избра жена начело на държавата, когато през 1980 г. Вигдис Финбогадотир стана четвъртият президент на Исландия. Въпреки че тогава на този факт беше отделено огромно внимание, номинирането на г-жа Сигурдардотир от Ингеборг Солрун Гисладотир, председател на социалдемократическата партия, като кандидат за премиерския пост, се посреща с чувство на относителна апатия както вътре, така и извън страната.
Шейсет и шест годишната Сигурдардотир има дълъг стаж в исландския политически живот. Тя е член на парламента от 1978 г., заемала е поста социален министър в периода 1987-1994, както и от 2007 г. насам. Тя е един от най-популярните политици в страната – според резултатите от неотдавнашно проучване на общественото мнение, проведено от „Галъп”, 73 % от анкетираните посочват, че одобряват провежданата от нея политика. Тя е и единственият министър, чиято популярност е нараснала в сравнение с резултатите от предишно проучване, проведено през декември 2007 г.
Сигурдардотир е майка на двама сина и е женена за исландската писателка Йонина Леосдотир. Тя често е описвана от сънародниците си като единственият политик, който се вълнува от съдбата на „малкия човек”. Посветила е кариерата си на борбата за благоденствие и равноправие на малцинствените групи – жени, възрастни хора, бедни хора, хора с увреждания и имигранти. За разлика от повечето исландски политици тя не притежава дипломи от скъпи западни университети – завършила е търговия в Търговския колеж в Исландия – нито произлиза от многобройна фамилия с финасови възможности, а се е издигала в политическата йерархия чрез усърдна работа и решителност.
Германците си зададоха болезнения въпрос дали са готови за своя пръв държавник с хомосексуална ориентация, когато през 2006 г. водещият открито хомосексуален политик – петдесет и пет годишният Клаус Воверайт, който гордо прегърна своя дългогодишен партньор пред телевизионните камери – за втори път спечели изборите за кмет на Берлин. Французите си зададоха същия въпрос когато през 2001 г. петдесет и девет годишният Бертран Деланое – един от първите френски политици, открито заявили своята хомосексуалност – стана кмет на Париж. Миналата година Деланое обяви кандидатурата си за председател на френската социалистическата партия и се очаква да се кандидатира за президент през 2012 г.
„Никой никога не е говорил за Йохана (исландците винаги използват малките си имена) като за хомосексуална жена” – казва един от водещите исландски журналисти. „Тя обаче не го и крие – името на партньорката й фигурира в уеб-страницата на Йохана в парламента и в социалното министерство. Истината е, че всъщност никой не се интересува от този факт – не и повече отколкото хората през 1980 г. се интересуваха от факта, че кандидатиралата се за президент Вигдис Финбогадотир е жена и при това самотна майка.”
„Йохана е много умна, не се страхува да се захваща с трудни проблеми и мисля, че може да ни обедини” – продължава исландският журналист. „Разумните и здравомислещи хора не се интересуват от пола или цвета на кожата на един политик. Те просто искат най-подходящия човек за всеки пост.”
|
Прецедент от Исландия
