Не зная на каква възраст си /няма и да питам/, но през последните двадесет години изпуснахме духа от бутилката, в каквато и посока да погледнем. Маргинализиране, профанизиране, материалното в култ /включително и за за не умреш от глад/ са ежедневни понятия; духовното, моралното, хуманното станаха ненужни буквени съчетания. Така че младите отчитат бройки /изчукани/, не са им нужни нито чувства, нито мозък, нито отговорност и толерантност към околните.
Това, което те вълнува, не е частен твой проблем. Всеки се е сблъсквал с подобни проблеми, пък виж- оцеляли сме и движим напред. Почти винаги съм гледал в посока- "По- добре сам, отколкото зле придружен". Ааааа, не споменах неминуемите компромиси, които не бива да надхвърлят разумното и поносимото за всеки един... Иначе няма съвместно движение.
И друго, напоследък започнах да действам огледално на това, което виждам насреща си. Имам чувството, че насилвам същността си, но определено задоволявам усещането си за справедливост.
Дишай дълбоко, едно- две питиета, не мисли за бъдещето, и зимната депресийка ще те размине!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите