Бе поставен двоен въпрос от водещата:
'Как ще аргументирате искането, настояването си, да се узакони фактическото съжителство на гей двойките и защо смятате, че е дискриминация то да не бъде прието?'

Във формата на 'уточнение-въведение' Станимир П. изказа следното:
'Има идея, че
сексуалната ориентация не е публичен и политически проблем.'
'Трябва да се каже, че
... сек'ориентация не е личен живот. '
с уточнение, че трябва да се имат предвид и двете - хомо и хетеро’ориентациите

С вметката:
'сек'ориентация води до много други неща'

В началото на дебата се изстреляха тези, впечатлиха до желание за уточнение. Не стана ясно до какви други неща води секс’ориентация (трябваше пояснение веднага след твърдението), като основната теза, че секс'ориентация 'не е форма на личен живот'остана самотно твърдение, впечатлило, без да предизвика по-късно полемика.

Коренът, причината за твърденията, е изказването на С. Станишев, покрай гей Парада (Прайда, моля!), както и други подобни, които са форми на деполитизация. Премиера във форма на лично мнение', забравил, че 'не е частна личност', деполитизира така:
'Аз съм толерантен по принцип, но по моето лично мнение, че това е...
не харесвам такива манифестации'.

Казаното по-горе е, за да се изрази мнението на нашата общност:
'Секс'ориентация е политически проблем'
В контекста и твърдението, че и двете сексуални ориентации не са личен живот, се разбира, че пак те двете са политически проблем. Или се имаше предвид само хомосексуалната ориентация!!!!!!!!! За съжаление се разбра и за двете!

Гонения заради хетеросексуалност не съм чувал, но гонения заради хомосексуалност - да.
Възниква въпрос къде кога е политизирана сексуалността - хетеросексуалната!
Защо отношението към хомосексуалното във формата на лично мнение е деполитизация при наличието на уговорка, че е лично мнение!

В обратен ред е по-ясно как се формира логиката. От изказването на премиера и други се е забелязало процес на деполитизация на сексуалността. От изказване за хомосексуалността се стига до извода за деполитизация, до обобщението, че две сексуални ориентации, не са форма на личен живот.

Виси логиката, защо от лично мнение, защо от лични подмятания се стига до мислене за политизация на сексуалността, в случая политически процеси в наша вреда, охарактеризирани като деполитизиращи. Все едно хомосексуалността сега е политизирана, а не е в лоното на правото.
Кога хомосексуалното стана политически проблем? Ако е политически проблем, то аргументи, основания за промяна в закона трябва да са политически.

Фактически отговора на въпросите на водещата - аргументите, бяха социални основания, а не политически. Основно активистите до сега са отправяли послания (за жалост), позоваване на нормативни актове, законови актове, а не са говорили за политически искания, с политически аргументи. Ако сме в плоскостта на политическите платформи - дясно, ляво, център, то и говоренето щеше вероятно да е друго. Говоренето ни до сега, колкото и да е малко, винаги е било около статистики, човешки права, нормативни и законови актове, конституционни такива и разни други ефекти.
В това участие нямаше също политически аргументи.

Младият философ, при цялото ми уважение към науката философия, вероятно се опита да залъже или омае зрителя. За съжаление, освен драгия зрител - обичайно заподозреният, гледат немлади философи, зрели мъже и жени, политици, журналисти, анализатори и хора с титли в науката, изкуството и т.н. Основната маса хора очаква ясен изказ и ако е сложно, и най-малко, то тя пропуска. Ние сме любопитни, в неизгодна позиция сме, трябва да се доказваме, което предполага яснота и чистота в изказа. И сложното трябва да се преведе на достъпен език, в достъпна форма. Нямаме нужда от доказателство, че имаме гей философи, а имаме нужда от борба, от количество и качество на аргументите, за да пробием тезите и доводите на всеки опонент... днес. Нямаме време, лостове, различни инструменти, с които да се допълваме, разнопосочно да се движим, да наситим с представи, тези, аргументи и доказателства. Всяка странност, всеки уклон по вид, маниер, характер, извън общоприетото за нивото, ще дърпат назад, ще се оказваме все на старта.

От ориентация в ситуацията лесно се вижда липсата на достатъчна подготовка в изложението (въвода), лесно се усеща и вижда маниерничавост на личността. Ако сами си пренареждаме аргументи, отговори, допълнения, пояснения, се оформя липса на стройност в изказа (трябваше да е по-подготвен), което поражда мисъл, че или младият философ е още млад, или не използва коректно свързване на аргумент по същност със заявена позиция. По последното защо!
Ако за основа е въвода, то колкото и парчетата от тезата сами по себе си да имат някаква стойност, толкова в комбинация нищо не постигат. То не е и еклектика.
Ако въводът го игнорираме, не го приемаме за основополагащ, базис за развитие на спора, то социалните аргументи, в отговор на въпросите, свеждат нашите искания до социални, не политически. Очаква се промяна в закон (в момента проекто) и трябва да се движим по линия доказателства защо трябва да бъдем обхванати, защо трябва закона да ни приобщи, защо имаме права и държавата е длъжна да ни защити.
За мен прочетените аргументи, социалните, не придобиха необходимата тежест. Липса на житейска логика в някой встъпителни обобщения, размиха образа.
Жалко! Дано има нов размисъл!

Това коментар по първата част.
Моля съфорумците за мнение!
Нека си казваме всичко!

Редактирано от Kurvoazie на 26.11.08 09:00.