Загубата на връзка с реалността е често срещано явление в последните години, така че това не ме изненада, но натрапчивата мисъл да се заяжда с хора, които не му пречат по никакъв начин, ме накара да се замисля, на какво се дължи това. Всички обичаме да си чешем езиците, но когато го правим на гърба на болен човек - е не до там почтено. Напомня ми на средновековието, през което за забавление на Аристократа са избирали човек с увреждания за шут. А това е тъжно.
Аз съм новак тук, но смятам, че искрените усмивки в Клуба са дефицит и те не трябва да са на гърба на Шута.
Много ни се иска този свят да е по-добър за всички нас, но кажете ми как това ще стане без Усмивки?