Страшно ти благодаря! От човек, който владее езика като теб и го ползва по един много личен начин, такива думи звучат наистина изкусително, чак съм готова да си повярвам на писането. :)))) Наистина съм изчервена и готова да вирна нос. :)
А Брамс само потвърждава доколко всичко е субективно. Аз почти не слушам класика и за мен онова, "витошкото" усещане е по-скоро йесид джаз, Сати или някои неща на Дебюси, ако все пак ще е "класика" и най-вече песента, която съм споменала "Because" на Бийтълс. Ако можех да я накарам да зазвучи... Но май по-добре, че не мога, защото така пък четивото се доближава до този, който го чете и зазвучава според неговата чувствителност. Наистина е удивително как дори и словото (което е толкова конкретно, за разлика от музиката, например) успява да се изплъзне, да тръгне от мен с едни оттенъци и да стигне до теб с други. :))))
Много благодаря за добрите думи!