|
Момчета, дайте малко настроение, де....
Стига с тези критики и иронийки! В момента няма смисъл!
‘Парадът остава...’
Да си споделим хубавото от деня. Парадът е върнат на мястото му.
Казал там Сергей нещо.... политиканства си човека! Що не свикваме с плявата и ръжта! Да разтоварим нервността, защото Южния Парк... там някъде.... си е... Да подминем дългата опашка на дявола! И Рассате, и опоненти, също.
За мен връщането на Парада е най-важното от цялата ситуация до момента! Това трябва да стимулира и нас, и Джемини. Престижът е върнат. Получихме и авторитетност.
Моля Ви, дайте настроение!
Бойко пак направи верния ход!
Фактът си е факт. По десния или левия тротоар... Парадът е на булевард, по ларгото, там, където ни се полага.
Абсолютизъм в очакванията показва липса на реализъм. Нека това да е чужд проблем.
Много критикуваме другите, а липсва доза признаване.
Църква, националисти, фоби и фашаги трябва да се респектират, а не само в техния тон, да им скачаме, когато няма нужда. Защо не се учим да признаваме, да сме в съгласие от обективност? Когато се постига разбирателство, защо да не признаем верния ход на опонента? Нали като се постигне съгласие, добрите маниери изискват ръкостискане. Що само негативната гама в поведението! Пропускаме на хубавите моменти. Не може само на педала... Дайте да се порадваме на връщането!
Витаене из облаците е за въздухари. Вечното недоволство е проблем на личността, а не на ситуацията. Нека бъдем реалисти и да се радваме на хубавото, на успеха!
Дайте дозата настроение!
Джемини преодоляха пречката. Първият плюс на сметката. Утрешният ден искам да е мирен и спокоен. Каквото трябва да не стане, да стане! Дано разума осени всички!
Дано, не искам много!
Господ утре (днес) ще е с нас!
Пък и си го заслужихме!
|