Явно, не си си доспал...
Според мене и според това, което съм чел, Леонардо ни най-малко не е бил женствен. Това го показват и автопортретите му, и описанията на Джорджо Вазари. Дългата коса за времето си не е била изключение, а правило и не е била гей-приоритет. Може да е бил ексцентричен, с "големи шапки" и т.н., но това ни най-малко не го е правило женствен гей.
На Вселената дай Боже да се пръкнат още стотина гении като него, ако ще и триста пъти да са гей.
(А, може би и точно поради това...)
Малко или много съм свързан с готварството. Световно известните, гениалните, даровитите и талантливи готвачи са мъже.
Е, поне 99%.
Аз, поне, не съм чувал за световноизвестна гениална готвачка. Възможно е да има сладкарки, но не и готвачки.
Дотук с уточненията.
Но реших да отговоря на постинга ти, защото ме подразни леко спонтанното ти разделение на "хетеро" и "гей".
Това, което най-много липсва, най-много се желае и е най-необходимо на "гей"-обществото е толерантността, приемането.
Когато ти съвсем спонтанно, бих казал първосигнално (в случая съвсем не е обидно, а просто синоним на спонтанно, подсъзнателно действие) делиш обществото около себе си на гей и хетеро, това съвсем ясно означава, че поставяш граница, бариера, барикада.
Тоест НИЕ -гей и ТЕ-хетерото...
Далеч съм от мисълта да ти давам акъл, но не бива така.
Ако гей-общността в мислите си, дълбоко подсъзнателно, не е толерантна, то каква толерантност може да се търси или изисква от страна на хетеро-общността?
Става въпрос за подсъзнателни реакции, които са трудно контролируеми, затова са по-истинни.
Или караш на принципа - Ами те като не ни приемат, защо пък аз да ги приемам, ще съм активна опозиция...
"Вселената е пълна с изненади, а разумът е най-голямата от тях..."
|