|
Уви, колкото и неприятно да звучи, така е.
За съжаление, нищо не можем да направим по този въпрос, обществото си се движи по собствени непредсказуеми правила.
Всъщност, може и да са предсказуеми, не зная.
Когато във втората половина на ХХ в. започна преселението на селяните в градовете, заедно с простотията и неграмотността, която носеха със себе си, това можеше да се предположи.
По-късно, когато започна лудото увлечение по "сръбското", отново можеше да се предположи.
А когато чалгата започна да завладява България, вече трябваше да бъдем сигурни.
А сега вече няма как да не бъдем сигурни...
В бъдещето на България.
Защото дете, расло (не говоря за "възпитавано" защото никой не ги възпитава) в просташка среда, дали семейна, училищна или обществена, просто няма алтернатива.
Със сигурност ще му бъде изключително трудно да стане Леонардо да Винчи, Моцарт или Бетховен. Или поне със сигурност да знае кои са и защо са толкова известни, уважавани, и заради какво точно...
Преди десетина години по някакво тв.предавене попитаха 15-16-годишно софийско момиче-ученичка какво знае за Бах.
Отговорът?
Тъповато подхилкване и мънкане : "Ами-и-и, оня, дето един е Бах и той умрял, ха-ха..".
Нека да не ви казвам какъв беше отговорът на въпроса кой е Вазов...
Винаги съм казвал, че простащината е първосигнална, затова е много лесно да бъдеш простак, не изисква никакви усилия.
За разлика от възпитанието, по-високото образование, естетиката, познаването на класическата музика и други видове изкуство - за това се изисква много труд, лишения, работа върху себе си.
Трудно е за надскочиш себе си и средата си...
И се чудим защо са ни толкова тъпи и ограничени дупетатите, ами те са "представителна извадка" на цялото това общество, естествено.
Или, ако перефразирам един стар виц "Кой се спасил, спасил (в чужбина), кака се ожени."
"Не винаги е най-правилно да постъпиш правилно."
|
Re: Търсим.. [re: Maтa Kocмaтa]
