|
|
| Тема |
 За какво всъщност иде реч? |
|
| Автор |
BlindHunter (?!) |
|
| Публикувано | 18.01.08 23:32 |
|
|
|
Далеч съм от идеята, че "магията" на влюбването може да бъде разкрита: или харесваш някой, или не. Ама и това май-май не е в категорията на влюбването :(
Гледах в четвъртък епизад на "Клъцни/срежи" и там имаше един симпатяга, който правеше секс с мъже, за да го издържат финансово. Актьорът беше не един, а много пъти... каквото и да значи това, де. И сега си мисля: не са флуиди, не е симпатия. Това -по-скоро е едно странно чувство точно под слънчевия сплит- топло усещане. А иде реч за някой си, в някаква роля (не че всеки не е малко или много в роля, ама няма да се задълбочавам в анализ на сиоцлното поведение не ми е ресор)... това не е е любов. Не е и желание за секс (май!). Просто чувство.
Има един калпак- хетеро. Познаваме се от три години и от първата ни среща в кварталното кафене го харесвам. С него съм различен- никога уморен, пълен с идеи, чувствам се разбран, разбирам го и него. Той знае, че го харесвам. И колкото по-далеч бягам от него, толкова по-необходим го чувствам. Не е желание за секс (май!), а по скоро за близост. Не че такава няма- когато сме заедно сме само двамата, говорим за всевъзможни глупости и това не ни пречи да стоим до 4 ч. сутринта. Гадно ми е. Не че има защо. Просто чувство.
Искам да изживявам емоциите си. Яко. Но объркващо.
А сега по въпроса: ако в хетеросексуалните отношения се търси ... (и идея си нямам какво!?), то ние какво искаме? Някой, който е като нас или такъв, който е всичко, което ние не сме?
Той е готин, hot, awsome,... а аз? Ако имам отговор, значи съм егоцентрик. А ако ли не- значи не съм наясно със себе си.
| |
| |
| 
|
|
