|
|
Здравей
Първо, да ти кажа, че въпроса "кой съм аз и какъв е смисъла на живота??" си го задава всеки средноинтелигентен на твоята възраст, така че нищо ново в случая. Ще мине време и ще спреш да се питаш и ще виждаш все повече и повече, че животът на повечето хора в повечето случаи е сив и ги е поочукал с времето, разликата е че повечето хора си го живеят без много да мислят над въпросите, които ти си задаваш сега и определено им е по-лесно.
Въпреки че се заобиколен от приятели или такива които ти се правят на такива, защото така е с повечето хора, и роднини и така нататък ти си сам, защото тези хора не те разбират и ти не би могъл да им кажеш това което тука на нас казваш, просто живеете в различни светове от интереси и разбирания. Предполагам приятелите ти са на твоите години и дори и да има такива, с които можеш да говориш за нещата, които те вълнуват и да споделяш мислите си те едва ли са повече от един. Влечението към същия пол само утежнява положението.
А любовта просто ще дойде един ден без да те пита, тя не е канена гостенка. При мене двата пъти когато е идвала резултата беше като след опустошително торнадо, което ме направи доста антисоциален и по точно безчувствен и без емпатия към хората и да ти кажа в известен смисъл така ми е по-добре, защото поне така никой не може да ме нарани вече. Мисълта ми е че има от какво да се плашиш, защото не знаеш какво ще ти дойде до главата но това съвсем не значи че трябва да се спираш, ако следваш такава политика то по-добре да си сложиш една каска на главата и да не излизаш от вас, ако не опиташ няма как да разбереш какво изпускаш и определено е по-добре да живееш с положителна нагласа и да мислиш, че ако опиташ е по-вероятно да ти хареса отколкото да се опариш и да съжаляваш.
И тази последната мисъл че било трудно да намериш за какво да мечаеш когато не знаеш какво имаш е откровена глупост. Мечтите не са за това което имаш все пак, те са безплатни, те са нещо хубаво.
Редактирано от Neuken ln De Keuken на 07.01.08 15:49.
|
| |
|
|
|