Да, всички много акъл дават винаги! Често без да се опитат да ти влязат в положението. Значи, аз лично те разбирам какво искаш да кажеш на 100%. Малко по-малък съм от теб (3-4 год), ама и аз съм се осъзнал и всичко. И с момичета ми е кеф, и с момчета (с момчета повече). Ама нещо просто ... не се чувствам добре. Постоянно излизам и с хора от двата пола (не се оплаквам от популярност), повече ми е кеф с момчета, но пък ми е по-спокойно някак си с момичета. И не защото ме е страх или нещо такова, напротив, всички около мен знаят, че съм би, и никога, АМА нито веднъж дори не са ми се подигравали. И тук включвам всякакви хора - селянчета, футболистчета, скинира, всякакви просто. Винаги се разбираме, става купон и ни е кеф. Хетеросексуални момчета, които мразят гейовете пред всички, пред мен не казват и една лоша дума. Така че далеч не е от страх. Сестра ми знае, прие го страхотно. Майка ми постоянно ми прави намеци за разни приятели и се шегува. Баща ми пък ме обожава прекалено много, за да ми каже нещо на въпреки. Така че не е и от някакво притеснение за родителите ми. Понякога си мисля, че е заради дечицата. Наистина толкова много искам да си имам жена и дечица. Ама ако се влюбя най-силно в мъж, не в жена? Тогава какво ще правя. Откъде тия дечица :( Аз малко се отплеснах, ама исках да ти кажа, че не си само ти с подобни проблеми, и просто трябва да бъдеш силен и себе си. Вярвам, че всеки човек рано или късно намира отговор за самия себе си :) Have fun