Ти не се влюбваш в някого заради външната и вътрешната му красота, така ли? Ти се влюбваш според професията и доходите на хората, вероятно? Погледът и чарът не са ли част от онова, което разбираме под външна и вътрешна красота?

Нещо, което е жалко или глупаво за теб, може да не е жалко за мен и обратно. Явно твоето мнение отново е меродавно. Не вярвам в любовта, но вярвам в обичта, харесването и привличането, които не промиват мозъците на хората дотолкова, че те да се изхвърлят и да заявяват крайни неща, които после сами нарушават ("винаги ще те харесвам/обичам" примерно).

Що се отнася до ултиматума - ултиматумът е във вашите изказвания, а не в моите. Цитирам себе си - "не знам дали бих си харесвал мъжа, ако...". Изразът "Не знам" показва неувереност, а не означава непременно "да" или "не". А вие какво твърдите - че ще си харесвате мъжете като станат дори 100 кила или 200. Е, чия е твърдата позиция тук? Аз поне не заявявам нещо твърдо, когато не съм убеден в него.

Позицията ми беше, че ще го харесвам заради вътрешната му красота. Но като тяло - по-вероятно не. Ти ако харесваш стегнати и слаби или нормални мъже, а не харесваш пълни, много ли ще ти бъде приятно когато мъжът ти надебелее да си лягаш с него и да го целуваш по тялото както преди? Друг път...

Край.

Наистина тръгвам да търся морето и тебе.
С огромното мое безумие тръгвам.