|
Истинската любов е участ която не ми е съдена.Това ме радва,спестява ми ред неща.Сега,в тъмнината и изпепеляващата топлина наоколо,как да не си спомня за момчето,което най-много съм обичал.Какво значение отдавам на погнусата му сега?Нима не вижда,как бягайки се е приближава към ръцетте ме жадни???А те ръцете ми-протегнати щедро около него,с парещи пипливи и лепкави пръсти.Още го обгръщат насън.Опитвам се да ви представя някак податливоста на едно красиво момче смазано от скука и самота.Парите все не стигат на хубвите момчета,сами знаете.....Едно кратко завихряне на обстоятелства- безпаричие,продажност,падение на нрава,жега,страст,приятелство,глад,глад на душата и такъв на тялото...просто съвпадение.Зорко съм дебнел момента в който ще стане податлив.В който той рухна!Търпелив съм чакал,докато падне в собствения си грях.Докато отвори очите си за мен....
Минаващото време само обостря обичта ми към него.Спомняйки си-тръпна!Тръпна за това,как матова е кожата му по залез слънце,как кървавочервени стават устните му.....Сутрин е особенно мъркащ,нежен,готов е да го галя цял ден.
Смирен и готов да ме приеме е бил той в онези минали зимни нощи.....Срещата на мъж като мен с момче като него си е жива катастрофа.Стискам силно челюсти за да не изкрещя от мъка по него.Вместо да крещя ще изпея цял ритуал от молитви и псалми върху голото му тяло,както ми е идвало да сторя,да умирам от благодат,докат ме гледа вдън очите ми чери.
Момчето ми е най-красивото на света..или най-красивото в Моя свят.Моля го да ми позволи,или поне да дръзна,устните ми тялото му да галят.Рядко позволява-от погнуса.Естественна е ненависта на хубавите момчета към такива къто мен-предлагащите всичко. Иначе какво бих могъл да предложа...????С какво си приличам с настоящата му приятелка?(иде ми жива да я изгоря....).Искаме го и двамата...ама тя има чифт цици и тясна вагина,и толкоз.А аз?Аз съм чудовище а тя е момичето на мечтите му.Тя ще го направи баща на децата му.С нея ще ляга и става,с нея ще дели скучния си живот,вече живея на светлинни години далеч от него,в друго измерение,дори не помни името ми,колко жалко,колко жалко че всичко свърши без да е започвало,събудих се преди минути,мрака около мен,горещината наоколо,иначе треперя от студа вътре в сърцето ми,колко жалко,колко пропиляна обич....Пия чаша студена вода.Горчива като отрова.
Амин.
Редактирано от pagan_poet на 27.06.07 02:03.
|
По средата на ноща си спомних за...
