Re: ... ревнуват. / Контакти / Запознанства / Адам и Адам

"Вие не можете истински да притежавате нещо или някого, ако не сте готов да не го притежавате."

Ревността е огледалното отражение на вината. Вината е насочена навътре, ревността - навън. Тя е безмерната загриженост, че другият не е достатъчно ангажиран в отношението. Загрижеността се съпровожда от състояние на паника, свързана с мисълта, че другият може да ни напусне. Ревността е чувство и както всички чувства подкрепя някаква позиция, заета от разсъдъка.

Както се оказва позицията е следната: "Аз съм непълен, незавършен; трябва да имам тази определена личност, за да постигна пълнота; незавършените хора не оцеляват; затова, за да оцелея, трябва да имам точно тази личност." Значи личността, която ревнувате, трябва да остане и да ви разреши да я притежавате, иначе ще ви е страх, че няма да оцелеете.

Ревността сама си създава поводи. По-точно тя създава своята полярна противоположност в разсъдъка на личността, която искате да притежавате. Възгледът, който се развива в разсъдъка на другата личност, гласи: "Този човек не може да живее без мен; затова трябва да остана. Но щом трябва да остана, значи не мога да избера да остана." За подкрепа на тази позиция разсъдъкът създава едно чувство, наречено "в капан". Появява се липсата на избор, недоброволността.

Ревността прогонва другите така успешно, защото е маскирана враждебност. В това отношение тя е сходна с вината. Вината е враждебност, която насочвате към себе си, а ревността - враждебност, насочена към друга личност. И двете носят маска, под която онзи, който ги изпитва, последен забелязва, че са равни на враждебност. Но и в двата случая резултатът е един и същ: развалени отношения.

Ако не можем да изберем да не бъдем в отношение, не можем да изберем и да бъдем в него. Това е универсален закон: не можете истински да притежавате нещо(или някого), ако не сте готови да не го притежавате. С други думи, ако сте незавършен без него, вие ще сте незавършен и с него.

Ако вие ревнувате: Започнете да казвате истината и престанете да лъжете. Истината е, че вие, точно какъвто сте сега, сте пълен и завършен. Може би сте завършен с възгледа си, че сте незавършен, но това не ви прави незавършен. Може да изпитвате някакво чувство(отчаяние например), което подкрепя представата ви, че сте незавършен, но и това не ви прави незавършен. Нито пък мнението на хората, че единицата сама по себе си е недостатъчна и трябва да е в двойка, за да е пълноценна - ГЛУПОСТИ! Вие сте пълен и завършен със своите възгледи и чувства, мисли и разбирания. Значи не се нуждаете от някакво определено отношение. Не никакво. Ако ревността играе някаква роля в живота ви, значи сте се хванали за идеята, че се нуждаете от точно определено отношение с точно определен човек, и че никой друг не може да ви даде това.
Трябва да знаете, че сте отговорен да създадете преживяването, че сте обичан. Трябва да зачитате отношенията, които имате, и да престанете да хабите жизнената си енергия, нервите иемоциите за отношения, които нямате! За щастие по света има много хора, значи не сте зависим от определена личност. Щом знаете това, можете спокойно да позволите на личността, с която вярвате, че трябва да сте в отношение, да в инапусне. Ако в своите отношения имате хора "в капана", вие не ги притежавате истински.
Като оставите избор на хората да бъдат с вас или не, тогава става нещо странно: при равни други условия те ще изберат да останат с вас. Ако другите условия не са равни и те изберат да ви напуснат - КАКВО ОТ ТОВА??? Вие бездруго не сте ги имали истински. Ще можете да започнете ново отношение, в което да има свобода на избора, а не пленничество.
Нека ви стане ясно, че трябва да елиминирате ревността от живота си, ако искате да го изпитате в цялата му пълнота. Съзнавайте ясно: Вие не може да обичате това, от което се нуждаете...

Ако ви ревнуват: В случай, че вие сте този, когото ревнуват, тогава имате добра възможност да възпитате у себе си съчувствие към едно човешко същество, което се препъва през някакъв инвентар(най-общо вярвания/заблуди на разсъдъка му) в живота си. Това, което върши работа, е да не съдите другия и да не го упреквате за състоянието, в което се намира. Ако се защитавате от ревността, ще си докарате още повече ревност.