Може би е мястото тук да се включи човек, който има опит вече в това:
1. В деня, в който научих новината се напих зверски. Много. Бях бесен, недоволен, ревнив, самосъжаляващ се, чувствах се обиден... Имаше момент в тая вечер, в който забравих, че това е човекът, който винаги е бил до мен, помагал ми е... А за девойката да не говорим - трудно прих новината, че му е гадже, още по-трудно приех новината, че ще се женят. Е, бях щастлив поне от факта, че той е щастлив.
2. После почнаха ходения за костюми, проби, избиране на халки и прочие... Бях като сянка на бъдещото младо семейство, а и те го искаха.
3. Вечерта преди сватбата се събрахме само двамата и се натряскахме, говорихме за миналото, абе общо взето все едно умира, а не се жени. Ходихме в пийп шоу, ТОЙ гледаше момичетата, накрая мърсува...
4. В деня на сватбата се почувствах облекчен. Разбира се, преди церемонията щях да се пръсна от напрежение. Забравих да отбележа, че бях кум.
5. След сватбата всичко е по старому, като изключим купони, не се виждаме често, роди му се син, който се казва Александър, на когото аз съм кръстник. Но това не пречи да чувствам липсата му, въпреки, че той винаги е тук, когато ми трябва.
6. Не мога да се оправя с леката, ненатрапчива, но разбираема ревност на жена му, която много харесвам.
Е, това е.