изчетох целия диалог... ситуацията ти ми е хем ужасно близка, хем малко далечна. мисля, че няма полза да се надяваш. той най-добре си го е казал: обичлив е. някои хора просто са такива. влюбват се по един, два или повече пъти на година, изцеждат всичко от връзката, надрусват се с химия и продължават нататък. даже наскоро чух термин за това поведение - серийна моногамност.

тъжното е когато човекът не иска да става така и страда от това... в твоя случай, поне отстрани, изглежда, че този Стоян не изпитва някакви особени огризения. да не кажа, че е пълен кретен. но няма да го кажа щото не го познавам.

още по-тъжното е когато човекът избира възможно най-уязвими... не бих използвал думата партньори. по-скоро гаджета. като терорист, който избира целите си по индекса на потенциално разрушение. всъщност знаеш ли какво си мисля често? би трябвало да има съд за такива хора. защо ако счупиш главата на един човек ти дават 10 години затвор, а ако счупиш сърцата на 20 ти казват "такъв е животът"??

и докато аз ти пиша тези неща, онези хора са някъде там и се топят по новите си принцове, с които е "както никога досега".

изводът е, че е най-практично ти самият да си такъв. ама от тия без терзанията после, че е кофти. мачкаш и после обичаш като приятел. тамън си натрупваш и стабилно количество приятели, които дават мило и драго за теб. идилия. даже ще ти предложа реплика, с която най-лесно да приключваш сесиите: "вече когато слушам песни не мисля за теб".

--
Не бяха самолетите, нито Красавицата. Реалността уби Звяра.