|
|
| Тема |
 Момчето, което целуваше звездите |
|
| Автор |
Gnomeo (тъжен) |
|
| Публикувано | 08.09.06 14:18 |
|
|
|
Момчето, което целуваше звездите
Те бяха толкова красиви. Малки, нежни и искрящи. Като, че някаква невидима сила го теглеше към тях.
В тъмнината на нощта, когато целият свят живееше, той беше сам. Не знаеше кой ден е, нито точен час. Нямаше представа колко време е изминало. Само знаеше, че е много. Отнякъде звучеше музика - тиха и спокойна, ритмична. Малко тъжна беше тази музика, но с ясен аромат на надежда. Тя озвучаваше безмълвните образи, които се движеха по екрана. Образи на сгради, гори и океани.
Той седеше замислен и слаб, прегърнал малка книжка от чиято корица се усмихваше дете. Беше я стиснал здраво. Ароматът на надежда погали лицето му. Беше приятно. Той стана. Поколеба се за момент. Сякаш нещо се бе променило и в същото време всичко беше същото. Остави книжката и тръгна към затворения прозорец. Имаше страх, но онзи аромат на надежда просто не си отиваше. Отвори прозореца.
Те бяха толкова красиви. Малки, нежни и искрящи. Като, че някаква невидима сила го теглеше към тях. Една ярка мъничка светлина го извика през пространството. Нещо в него започна да трепти. Беше опияняващо. Музиката заглъхна, образите избледняха. Огънят в очите му отговори на онази едничка светлинка. Той се наведе и допря устни до топлите й лъчи.
Тя угасна.
Объркване, тъга и гняв нахлуха в света му. Той усети пареща болка в очите си. Една сълза проблясна готова за полет. Но преди да се спусне по бузата му, той видя друга звездичка. Беше прекрасна. Сякаш всичката красота на света се бе събрала в малкото й трептящо телце. Топлината й го изпълни, притъпявайки всяка болка в тялото и душата му. Той се наведе напред и я целуна.
И тя угасна.
Сърцето му се сви. Нима той уби крехката малка звездичка? Не, не би могъл. Той само искаше да се доближи до нея, да й се любува, да прекара вечността потънал в меката й светлина... Тогава отново усети онова чувство. Аромат на надежда, космическа топлина, вълнение. Очите му затрептяха в ритъма на една мъничка звезда, сгушена сред милионите мънички звезди. Всички те изчезнаха, остана само тя - вълшебна глъдка красота. Той се доближи до нея, застина за момент, после я дари с най-нежната целувка...
Звездичката угасна.
И минаха години, векове. Момчето седеше на прозореца и целуваше звезди.
Всяка бе единствена. Всяка угасваше. И всяка биваше забравена.
--
Не бяха самолетите, нито Красавицата. Реалността уби Звяра.
| |
| |
|
Момчето, което целуваше звездите
|
Gnomeo
| 08.09.06 14:18 |
Re: Момчето, което целуваше звездите
| lzibizi
| 08.09.06 18:03 |
|
Re: Момчето, което целуваше звездите
| Jory_Kardas
| 09.09.06 00:39 |
|
Re: Момчето, което целуваше звездите
| Condor
| 09.09.06 11:33 |
|
Re: Момчето, което целуваше звездите
| mizrahi
| 10.09.06 14:14 |
|
Re: Момчето, което целуваше звездите
| Гъзe
| 10.09.06 23:18 |
|
Re: Момчето, което целуваше звездите
| lilit_i
| 11.09.06 00:19 |
|
Re: Момчето, което целуваше звездите
| abercrombieboy
| 11.09.06 02:31 |
|
Re: Момчето, което целуваше звездите
| Gnomeo
| 11.09.06 08:35 |
|
Re: Момчето, което целуваше звездите
| lzibizi
| 11.09.06 10:29 |
|
Re: Момчето, което целуваше звездите
| Linjack
| 11.09.06 05:03 |
|
| 
|
|
