Ще излъжа ако кажа, че не съм бил и самотен.

Нещо подобно е, но на макс, когато приключвам връзка. Знам си ада в който влизам.

Не искам да мисля, че сега си в нещо като приключване. Но, ако можеш погледни го и така. В самотността се появяват всякакви мисли, може би и крайни(самообвинения). Става нещо като катарзис, изправяш се пред едно безмилостно огледало, което всичко показва, всичко ти говори, крещи и безмилостно диктува твоята реалност. Като че се изхвърля ненужното. Ставаш празен, проснат изсмукан труп, който не знае как да продължи.
Е да ама може! Може и то двойно по успешно. Усамотението катарзис мисля, че е полезното.

И защо да си самотна! Ти, щом обичаш усамотението, значи обичаш да чуваш мислите си. Да ги следиш и да се съобразяваш с тях. Нали не говорим за изолация или друго...
Може да си прекалила. Ей Богу, това не е добре.
Тъпо е да ти казвам, гледай филм, прочети нещо, препрочети друго любимо или изчисти къщата, изглади, чисти гадни кюшета или оправи нещо което отдавна чака. Ама знаеш ли, в тъпите и банални неща често има отдушник. Проза, която приковава към дребни и несъществени действия, които вадят.

Ето, аз сега ти пиша глупост до глупост и като ме четеш помисли си тоя не е у ред. Да, обичам да изглупявам, да изтъпявам. Това ме разтоварва, освобождава нещо.
След като ти прочетох последното... имах нужда да направя така...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите