Трудно е да проумея защо ти, а очевидно и други хора в този форум възприемате написаното от мен като израз на мои лични проблеми и мое лично озлобление срещу (българските) гейове. Нямам никакви мрачни мисли и се усмихвам по много, и всеки ден.

Нещата, които пиша са отражение на реалното и отразяват определени мои интереси в социология на малцинствените групи - това, което се говори по телевизията за гейовете, това, което се пише във форумите за гейовете, това, което се пише във вестниците за гейовете - от хетеросексуални.

В нито един свой постинг не съм твърдял, че българските гейове са отвратителни и никога няма да напиша това, защото познавам немалко и чудесни хора- гей, част от които пишат тук.

Опитвам се да формирам дискусия, в която да се разисква целия този социален феномен повечето гей да се чувстват "онеправдани" и видиш ли, мъченици поради сексуалната си ориентация, без обаче да имат желание да потърсят проблемите си и причините за "лошото мнение на обществото за гейовете" в личен план първо в себе си - не посредством правозащитни организации, а чрез ежедневните, "дребни" неща, които правят всеки ден.
(затова пиша за парковете, за безразборния секс, за "паралелните" връзки, изтощителния "паралелен" живот на "скритите" гей и всички други язви на гей-отношенията - все неща, които всеки осъзнава, но за които не му се говори).

Но това не се случва, напротив - в този и други форуми има един съвсем категоричен отказ за вглеждане в себе си с убеждението "на мен всичко ми е наред, до другите не ме разбират". Този отказ като феномен сам по себе си е изключително интересен от социологична гледна точка - и ето защо "цикля", "дълбая" , "ровя" , "обвинявам" с такава настоятелност.

Наслушал съм се лични сърцераздирателни истории на мъже от 25 до 50 години, в които всички твърдят колко много искат да имат връзка и човек, който да ги обича, а същевременно, когато това се случи, не могат да се разделят със старите си навици на "само-секс" и така губят любовта си - отново и отново. А после, вече на 50+, живеят по начина, описан в друг мои постинг.

В личен план, аз нямам никакви проблеми със сексуалността си и социализацията си, ама никакъв, уверявам те. Но доколкото в последните 3-4 месеца се убедих, че няма да открия причината за горепосочения феномен , аз също спирам да пиша за това. Достатъчно хора вече се чувстват лично обидени, без да съм го искал, защото припознават
себе си като " животни, сексуални маниаци, изверги и не знам какви си още" и спряха да контактуват с мен - което е техен проблем, а не мой.