Gnomeo, не ми се иска да правя литературен анализ на "100 години самота" на Маркес, за да философстваме дали и групата, която ни възприема като "постоянно разгонени животни без чувства, които правят секс с когото им падне, когато "ги засърби" и които остаряват нещастни и самотни" всъщност не прави и не й се случват същите неща, и което е най-важното - не умира в нещастие и самота. Личното ми мнение е (подкрепено с достатъчно реални съдби), че болшинството български гей-мъже изживяват залеза на живота си в отчаяние, самота и куп въпроси от рода "защо живях".

Ако не ти се вярва, хвърли поглед върху 20 случайни профили в гей.бг на мъже над 50 години. Ще откриеш много еднакви думи в това какво търсят.


Такива въпроси си задават естествено и хетеро-хората, но не с тази острота и не със същите нюанси. Вероятно звучи като клише, но за голяма част от тях отглеждането и възпитаването на децата им е най-голямото и значимо нещо, което осмисля живота им достатъчно силно.

По-важното е, че "силно развитата социална маска", чрез която вероятно визираш догмата за моногамия, "може би по-малко но не защото им се иска по-малко", е основата на функциониране на обществото такова, каквото го познаваме тук и сега.

В този аспект, хетеро-обществото в скоро време няма да "признае" нормалността на гей-отношенията, докато тези гей-отношения не се впишат в същата тази догма, в която то живее - наличие на един, "официален" сексуален партньор, когото познават родителите и близките ти и когото "официално" твърдиш, че обичаш (и с които евентуално отглеждаш дете).

Останалото е обществена тайна - всички го правят, но никой не говори за това.

Редактирано от peterbio на 08.07.06 19:12.