Изчетох всичките мнения по темата и честно да ви кажа начина, по който посрещнахте един зов за помощ меко казано ме ужаси. Защото по един или друг начин всеки един от вас е преминал по същия път. И защото явно вие от първия момент, в който сте се осъзнали и сте си казали: "Аз съм гей! Това е нормално! Харесва ми и не ми пука какво мислят хората за това!"
А никой от вас ли не се запита какво ли е да не живееш в голям град, а в малко градче или дори село, където всички си знаят и "кътните зъби" и дори само при съмнение биха те изкарали накрая на селото и биха те убили с камъни? Защото в София, Варна, Бургас или не знам от къде сте, ако е толкова лесно колкото го описвате, то в по малките населени места е кошмарно.
Убеден съм, че има и други момчета които живеят със същите си проблеми и не виждат и грам надежда животът им да се промени дори и на йота. Но при първият повик за помощ и съвет вие се нахвърлихте като бесни кучета на човека.
От мене толкова!