|
|
| Тема |
 Хора с увреждания и хомосексуалност? |
|
| Автор |
Mr Alexander (новак) |
|
| Публикувано | 27.05.06 17:47 |
|
|
|
Седми ден седене у дома. Пуснах телевизора. ТВ7. Погледът ми се спря на един филм, в който доста красив млад актьор, в ролята на баща на 14-годишно дете с детска церебрална парализа, ми разказа една потресаваща човешка история, която накрая се оказа действителен случай. Е, не зная дали бащата е бил толкова красив, колкото актьора, но това едва ли има значение. Та там, в този филм, който сто пъти исках да не гледам, бащата каза нещо, което ме гръмна. "Галим ги (децата с увреждания), гледаме ги, обичаме ги... Всеки път, когато къпя Паоло, всеки път когато го храня или обличам, си казвам... защо по-добре не умре?" В целия филм любовта и жертвоготовността на този човек и неговата обреченост да бъде винаги до сина си, ме накараха да се замисля. Аз имам толкова много приятели с увреждания. Работил съм почти пет години с такива хора. Покрай тях познавам много инвалиди. И всеки път се чудя как се справят с живота си. Замислям се колко много губят те от отношението към тях. А замисляли ли сме се, че сред тях също има хомосексуални. Ами те какво правят? От една страна си инвалид, а от друга - гей?!
Преди две години ходих в Дома за хора с физически увреждания в Стара Загора, за да провя оценка на един случай на млад човек, който противно на очакванията на социалните работници, не иска да живее с роднините си, а иска да си остане в Дома. Той след 3-годишно приятелство ми призна, че си пада по момчета. Оттогава не иска да се виждаме, защото се срамува. Не желае да говорим за това. Дистанцира се.
Ами за хомосексуалните момчета и момичета в поправителните училища и домовете за деца?
| |
| |
| 
|
|
