El poeta pide a su amor que le escriba

Amor de mis entranas, viva muerte,
en vano espero tu palabra escrita
y pienso, con la flor que se marchita,
que si vivo sin mi quiero perderte.

El aire es inmortal. La piedra inerte
Ni conoce la sombra ni la evita.
Corazon interior no necesita
la miel helada que la luna vierte.

Pero yo te sufri. Rasgue mis venas,
tigre y paloma, sobre tu cintura
en duelo de mordiscos y azucenas.

Llena, pues, de palabras mi locura
o dejame vivir en mi serena
noche del alma para siempre oscura.

Поетът моли своята любов да му пише

Любов на мойта същност, ти живееш мъртва,
напразно чакам твоя написана дума
и мисля си, със цвете увехнало:
ако ще живея без себе си, желал бих да те загубя.

Въздухът е безсмъртен, камъкът неподвижен
не разбира сянката, нито може да я избегне.
А сърцето вътре не се нуждае
от меда замръзнал на луната.

Но за тебе аз страдах; разкъсах си вените,
тигър и гълъб по твоята талия
са в дуел от захапки и лилии.

Напълни затова с думи лудостта ми
или ме остави в спокойната ми
безкрайна тъмна нощ на душата.

------------------------------------------------------
El amor duerme en el pecho del poeta

Tu nunca entenderas lo que te quiero
porque duermes en mi y estas dormido.
Yo te oculto llorando, perseguido
por una voz de penetrante acero.

Norma que agita igual carne y lucero
traspasa ya mi pecho dolorido
y las turbias palabras han mordido
las alas de tu espiritu severo.

Grupo de gente salta en los jardines
esperando tu cuerpo y mi agonia
en caballos de luz y verdes crines.

Pero sigue durmiendo, vida mia.
iOye mi sangre rota en los violines!
iMira que nos acechan todavia!


Любимият спи на гърдите на поета

Ти никога не ще узнаеш колко те обичам,
защото спиш във мен, заспал [за всичко].
Аз те крия плачейки, преследван
от прорязващ стоманен глас.

Норма, която разтърсва плътта и звездите
пронизва страдащите ми гърди,
а тъмни думи са изгризали
крилете на гордия ти дух.

Група хора прескача в градините
надявайки се на твоето тяло и на агонията ми
на коне от светлина със зелени гриви.

Но ти продължавай да спиш, живот мой.
Слушай скършената ми кръв в цигулките!
[И] внимавай, защото те все още дебнат!


---------
e^(i*pi)+1=0
Euler